Автор: Илиана Т. Илиева-Дъбова
Саграда фамилия или Изкупителният Храм на Светото семейство, както гласи официалното наименование на църквата, е една от тези сгради, пред които човек не може да остане равнодушен. Всеки приема внушението ѝ по различен начин и емоциите се люшкат от възторг до потрес.
Историята на Саграда фамилия започва през 1881 година, когато Асоциацията на Свети Йосиф придобива терен в квартала Ечампла* (Нов квартал) в покрайнините на Барселона, в района на кметството на Сан Марти де Провенсалс.
Работата по строителството на храма може да се раздели на два периода:
• от 1882 година до 1926 година
• след 1926 година
Макет на готовата сграда
Първият проект на Изкупителния Храм на Светото Семейство бил реализиран от архитекта Франсеск де Паула дел Виляр и Лозано през 1882 година. През следващата 1893 година след възникналите разногласия между архитекта и първия му помощник Джоан Марторел и Монтелс, проекта бил спрян и строителството било замразено. Управата на Асоциацията предложила на Марторел ръководството на строежа, но той от деликатност не приел и препоръчал своя ученик Антони Гаудѝ. От този момент сградата приела друга форма и дух, изоставен и забравен бил създадения от дел Виляр проект.
Франсеск дел Виляр успял да изгради само криптата под абсидата на храма. Неговият замисъл предвиждал изграждането на сграда в неоготически стил. Гаудѝ променил цялостната концепция и смятал че църквата трябва да е неоготическа само по дух. Действително строежът е издържан в стил модернизъм.
Детайли от Саграда фамилия
През месец май 1885 година Антони Гаудѝ представил пред кметството на Сан Мартѝ първия завършен план на Саграда фамилия във формата на латински кръст, с молба за разрешение за започване на строителни работи. Въпреки одобрението на съответната административна служба, архитектът постоянно променял плана, като дори разрушавал вече построени елементи, заради възникнали нови идеи. Дори се преместил да живее в помещение на самата строителна площадка.
Постепенно сградата придобила в общи линии особен вид (изглед). Пред смаяните погледи на жителите на Барселона започнало да се издига странно здание. Още в ранните си години архитектът се вълнувал от природата – от формите на растенията и животните, от морските вълни. В творчеството си ги пресъздавал постоянно – глухарчета, слънчогледи, палми, охлюви, цветя, всички те намерили място в най-значимата творба на Гаудѝ. Саграда фамилия напомня твърде много пясъчните дворци, които през детството си строял на морския бряг. Типичните за стила му вълнообразни линии намерили тук най-широко приложение.
Саграда Фамилия снимана вечер – март 2006 г.
Изкупителният храм Саграда Фамилия бил замислен като петкорабна църква с три фасади, посветени на най-важните моменти от живота на Исус Христос – Рождество, Страстите Христови и Възкресение (Слава), в краищата на напречните кораби на сградата. Трите фасади трябвало да бъдат изпълнени в един и същ стил и да се увенчават с по 4 кули, характеризиращи се с особени извити линии.
През 1892 година започнала работата по фасадата на Рождество. Две години по-късно била завършена неоготическата абсида. Шиповете на върха и гаргойлите с вид на амфибии или влечуги, посочвали натуралистическите тенденции, прокарани в декорацията на тази фасада. През 1925 година била завършена първата камбанария на фасадата Рождество. Гаудѝ бил истински щастлив, казвал:”Това копие съединява небето и земята.” Архитектът не могъл да завърши своята работа, защото починал на следващата година, бил блъснат от трамвай. Още тогава се появила една от легендите, свързани с Гаудѝ. Разпространен бил слуха, че твореца починал в първия ден от пускането на трамвайната линия в Барселона, но разбира се, това не било истина.
Въпреки постоянните промени, извършвани от Антони Гаудѝ, все пак през 1923 година се стигнало до окончателно решение на корабите и покривите на Саграда фамилия. Бил изработен модел от гипс в мащаб 1:10 и 1:25. Макетите, които архитекта завещал, били разрушени частично по време на Гражданската война, но разрешили продължаване на работата и днес, вече напълно възстановени, могат да се видят в музея на църквата.
Приживе Антони Гаудѝ видял завършена само източната от трите фасади – Рождество и четирите кули над нея. Вътрешното оформление на църквата е подчинено на типичния за творчеството на каталунеца необичаен стил. Колоните, които символизират Христовите ученици и светците имат многоъгълна форма, напомнящи стволовете на дървета в гора. Това е била и целта на автора им. Една от стълбите има форма на охлюв.
Гаудѝ замисля Саграда фамилия не само като израз на натуралистическата архитектура, но и като библейски текст, облечен в архитектурна форма. Главната врата на фасадата на Страстите Христови е украсена с цитати от Библията на няколко езика. В декорацията на сградата широко са използвани литургични текстове.
След смъртта на Антони Гаудѝ ръководството на строежа преминало в ръцете на Доменек Сугранес, но по време на Испанската гражданска война било преустановено, дори части от сградата били разрушени. През 80-те години на 20 век екип специалисти начело с известния архитект Джорди Бонет и Арментол изготвил компютърни модели на Саграда фамилия. В средите на каталунската общественост в средата на 90-те години възникнали остри спорове относно целесъобразността от продължаване на строителните дейности по храма. Надделeли привържениците на продължаване на прекъснатата работа.
Днес Саграда фамилия е може би най-посещаваната строителна площадка. Изграждането на храма продължава и според друга барселонска легенда, когато завърши строителството на църквата, ще дойде и свършека на света. Предвижда се сградата да бъде завършена през 2026 година. Тя е един от обектите, който се радва на най-голямо внимание от страна на туристите и днес е един от символите на каталунската столица и на Испания.
Саграда фамилия е обградена от голям двор. Осемнадесет кули с различна височина трябва да се издигат при завършването на храма: символи на Христос, Дева Мария, Апостолите и Евангелистите. Кулите на четиримата евангелисти трябва да бъдат украсени със скулптури на техните символи: бик за Свети Лука, орел за Свети Йоан, ангел за Свети Матей и лъв за Свети Марко. Най- висока трябва да бъде централната кула, която ще се увенчава от огромен кръст.Тя е посветена на Исус Христос и трябва да сe издига на височина 170 метра, с един метър по-ниска от хълма Монджуик, най-високото място на Барселона. Защото, по думите на самият Антони Гаудѝ, творбата му не може да превъзхожда Божието творение.
Източник: nauka.bg
