Доста форми в релефа на земната суша са свързани с придвижването на скални и почвени материали надолу по склоновете, за което главна роля играе гравитацията, позната още като сила на тежестта. Тази сила действа непрекъснато, но преместването може да настъпи само тогава, когато скалните и почвените материали не могат повече да се задържат в първоначалното си положение. За да се осъществи този процес, е необходима предварителна подготовка. От голямо значение е изветрянето на скалите, което нарушава тяхното сцепление. Важно значение имат също подпочвените и почвените води, които намаляват устойчивостта на скалите и почвите. Процесът на преместването може да бъде ускорен и при обилно овлажняване, земетресения, от намесата на човека.
Придвижването на материалите по склона може да стане чрез падане, плъзгане или във вид на пластично течение. Скоростта на движението е много различна. Тя зависи преди всичко от наклона на склоновете. При наклони до 0,5—1°, а понякога и до 2—3°, не се наблюдава преместване на материалите.
Придвижването на материалите се осъществява в два основни случая. При първия случай този процес се предизвиква само от гравитацията. При втория случай гравитационното преместване е подпомогнато от подпочвените и почвените води.
Склоновете, по които може да стане придвижването на скални и почвени материали, заемат близо 70% от площта на земната суша. Това са склонове с различни наклони, понякога достигащи максимална стойност 90°. Като се има предвид това, интересно е да се отбележи, че най-голям дял се пада на склоновете с наклони до 15°, а най-малък на тези, чиито наклони надминават 35°
Различават ли се сипеите от каменните морета?
И двете форми се образуват от падането на изветрели скални продукти. Сипеите се наблюдават много често в подножията на стръмните планински или долинни склонове. Те представляват конусовидно натрупани скални късове с различна големина, но с преобладаващ диаметър на късовете около 8-10 см. Под стръмните планински върхове се намират един до друг сипейни конуси. Те оформят сипейни венци.
Каменните морета се образуват в подножието на стръмните склонове във високите планини, изградени от масивни скали. Тези морета се състоят от натрупани едри скални блокове с диаметър обикновено до 1 м. Каменните морета заемат голяма площ. Понякога дължината им надминава 1—2 км, а ширината — 500—600 м. У нас каменни морета има в Рила, Пирин, Витоша, Стара планина.
Морени ли са „Морените“ на Витоша?
По протежение на речните долини в планините, изградени от масивни скали, може да се срещне значително количество натрупани големи скални блокове, някои от които имат диаметър повече от 3 м. Това са каменните реки. Някъде долу, между блоковете, скрито се провират водите на реката.
Каменните реки са резултат от изветрянето. Блоковете могат да попаднат в речната долина от съседните склонове. Но те могат да се образуват и на място, като по-късно претърпяват слабо преместване. Такива са каменните реки на Витоша, най-представителни от които са тези в местността Златни мостове. Заоблената форма на блоковете се дължи на сферичното изветряне на сиенитните скали. Много туристи и любители на природата неправилно наричат каменните реки на Витоша „морени“. Каменните реки нямат нищо общо с ледниковите наслаги.
Защо са опасни срутищата?
Срутищата се образуват в подножията на стръмните планински или долинни склонове при внезапно откъсване на скални маси. Скалната маса се придвижва свободно по склона за кратко време — в продължение на няколко минути. Срутвания се получават там, където склоновете са изградени от изветрели скали с наличие на пукнатини. Откъснатата скална маса се движи с голяма скорост, преобръща се по склона, чува се своеобразен шум. Скалната маса се надробява и постепенно губи своята цялост. Достигайки подножието, материалите обикновено се разстилат. Ако скалните материали навлязат в много тясна и стръмна долина, те не остават на място, а продължават надолу и понякога могат да пропътуват разстояние до 10—12 км.
Големите срутища силно видоизменят релефа на сушата. През 1881 г. в Швейцарските Алпи, в близост до селището Елм, се откъснали скални маси от склон с наклон 70°. Срутилите се материали имали обем 10 млн.куб.м. Само за 2 минути те се натрупали на площ от 8 кв.км.
Силен ефект е имало срутването през 1906 г. в Алпите, в планината Росберг. Срутището имало дължина 4 км, ширината му била повече от 300 м, а дебелината му надхвърляла 30 м.
В Източен Памир на височина малко повече от 3000 м се намира известното Сарезко езеро. То е възникнало в резултат на голямо срутване. Събитието станало през 1911 г. Смъкналата се от планинския склон скална маса била не по-малко от 3 милиарда куб. м. Тя преградила долината на р. Мургаб. Не след дълго се образувало езерото, което има дължина 80 км и ширина 75 км.
Любопитен е случаят със срутването в планината Дариворз на територията на Таджикска. Ето какво разказва един местен жител: „Това стана на 24 април 1964 г. Част от планината Дариворз се откъсна и неочаквано скалните маси рухнаха в р. Зеравшан. Катастрофата беше станала там, където склонът имаше пукнатини. Причина за срутването вероятно бяха и дъждовете, които валяха тук цял месец. Водата на р. Зеравшан се спря и образува езеро.“ Образуваната преграда е имала височина 250 м и ширина 600 м.
Как се движат свлачищата?
Свлачищата се получават от придвижването на земно-скални маси по планинските или долинните склонове, по речните или морските брегове. Придвижването по склона става сравнително бавно. То може да продължи часове, дни, а даже и месеци. За да се образува свлачище, водопропусклив пласт трябва да лежи върху непропусклив, например глинест, който да притежава наклон. Когато подпочвените води достигнат до непропускливия пласт, те го размекват и той става като пързалка за отгоре лежащия пласт, който започва да се плъзга надолу. Свлечената маса заема обратен спрямо движението си наклон. По свлачищата често се появяват пукнатини и се забелязват разкъсвания. Поради обратния наклон между свлечените материали и склона се получават понижения, в които понякога се образуват малки езера. Такива у нас са Смолянските езера в Западните Родопи. Ако по склона, където се проявява свличането, има дървесна растителност, може да се наблюдава интересно наклоняване на дърветата в различни посоки. Народът е нарекъл такава гора много сполучливо „пияна гора“.
Големите свлачища променят чувствително земната повърхност. Но да се върнем назад в миналото, когато през 1884 г. в района гр. Саратов на р. Волга свлачищни маси се придвижили към реката. Ето описанието на този случай:
„…Няколко дни до катастрофата земята се движела към р. Волга… В 11 ч. на 20 септември изведнъж движението се усилило и значителна част от брега с шум се намерила в реката. В целия Саратов земята се тресяла, клатели се висящите лампи, спрели часовниците…“
През 1887 г. в Швейцария станало свличане на брега на езерото Цуг. В резултат на това в движение били около 200 000 куб. м земна маса. Свлачищната маса тръгнала към езерото и по наклона на дъното му се разпространила на разстояние повече от 1000 метра. В райони на провинция Алберт в Канада през 1903 г. се преместили свлачищни маси с обем повече от 30 млн. куб. м. Известни са и свлачищата при Волгоград през 1941 г., когато само за 30—40 мин. се преместили повече от 150 000 куб. м свлачищна маса. През 1959 г. в щата Монтана в САЩ станало свличане. Натрупала се 27 млн. куб. м скална маса.
Голяма част от свлачищата у нас се образуват по дунавския и черноморския бряг. Край река Дунав през 1978 г. за осем часа свлачищна маса с обем около 18 млн.куб.м се придвижила 20—25 м. А ето какво разказа неотдавна жителка на наше черноморско селище:
„Преди години купихме къща… Хубава, масивна. Такава беше и на съседите. Един ден, нещо човърках из градината, чух че съседката се развика. Тичам и какво да видя: земята се разпукала точно под краката на детето и то стои до шия във водата… След една седмица къщата им се разруши. След половин година и нашата отиде при нея…“
Източник: nauka.bg