„Без вяра в чудо, не можеш да победиш злото.”
Руската дума „сказка” (бълг. „приказка”), произлиза от старославянската дума „сказываю”, т.е. разказвам. Глаголите и в двата езика са почти еднакви –„рассказываю” на руски и „разказвам” на български. И като цяло приликите между фолклора на двата народа приключват в сферата на наименованията им – създавайки напълно различни сюжети, герои и тематики. Руските народни и българските народни приказки си приличат доста малко, но в едно се обединяват – напоследък са сериозно позабравени.
Това мнение споделя и главният продуцент на най-новия руски филм „Реальная сказка” („Истинска приказка”), Сергей Безруков, когото мнозина от нас помнят от главната му роля на поета Сергей Есенин, в едноименния сериал. „Това не е осъвременена история, а реална приказка, в която много ни се иска да върнем приказните персонажи обратно в нашия забързан и променен живот.” Сюжетът на филма показва как би изглеждал животът на приказните герои, ако те живееха сред нас. Неочаквано Баба Яга става продавачка в магазина, Синдбад Мореплавателят – шофьор на ТИР, доставящ портокали от Турция, Василиса Премъдра – учителка, Иван Глупак (знаков персонаж в руската народна митология) – неуспял идеалист, който се бори за правдата, а главният герой Кошчей Безсмъртни – непобедим богаташ. Неговата охрана са тримата най-силни мъже на Русия – Илия Муромец, Альоша Попович и Добръня Никитич – безстрашни, силни и смели. За жалост или не, най-важният – Змей Горянин, „не оживява в този свят”, казват героите във филма.
Кошчей, като един истински богаташ, владее света. Той е напълно непобедим и колкото и да се хаби Иван Глупак да съсипва новите му красиви костюми, като стреля по него на всеки ъгъл, той не умира. Просто защото неговата смърт на е на върха на иглата, която е яйцето, което е патицата, патицата е в заека, а заекът в сандъчето, което виси на клоните на най-големия дъб. Само че злодеят старателно се е погрижил никой да не помни тази сложна комбинация, като е откъснал страниците с описанието на смъртта си от всички книги в цялата страна.
От всички без една. И разбира се, тази единствена книга попада в ръцете на 7-годишната Олеся, която все още не може да чете, но много обича брат й Саша да й разказва приказки. И услужливата баба Яга, подарява книгата на момиченцето, за да прочете и да избави света от наглия властник, който пере пари през домове за стари хора и фондации за сираци, а на съвестта му тежат куп убийства. И заклинания.
И малкото момиченце не успява да открие нито дъба, нито иглата, защото Кошчей много бързо я намира и я затваря в имението си, където я превръща в… роза. А брат й заедно с Иван Глупака трябва да премахнат магията, само че защо Иван непрекъснато отказва да помогне на Саша и защо майка му не вярва, че героите от приказките са откраднали сестричката му и как Александър ще се окаже по-смел от всички приказни герои взети заедно? Това ще разберат единствено онези, които гледат филма.
„Използвахме малко специални ефекти в самия филм и искахме да наблегнем на житейските истории в него.”, споделя Сергей Безруков. И въпреки че първоначалните критици се отнесоха скептично към новия филмов проект, филмът се приема много позитивно от публиката, която счита, че именно чрез преплитане на забравената стара доброта и новата среда, в която живеят приказните герои, може да обясни на децата как и в какво трябва да вярват сега. Защото атмосферата на възприемане на приказки се е променила значително, но „това не значи, че трябва да спрем да вярваме в тях”, казва продуцентът, изиграл ролята на Иван Глупака.
Сем. БезруковиВъв филма, наречен шегаджийски „Киното на сем. Безрукови” се снима и съпругата му Ирина Безрукова, която играе ролята на Василиса Премъдра и пламенно обича своя глупав идеалист Иванушка. Останалите актьори са знакови имена за руския филмов екран, които допринасят за този детско-възрастен филм. Защото това не само е приказка за децата, които искат да видят как приказните герои биха се справили в настоящия живот, това е приказка и за порасналите им родители, които са спрели да вярват в чудеса. „Не е лесно да вярваш днес”, споделя Сергей Безруков, „но е крайно важно”.
Сигурно затова мотото на филма е „Трябва просто да се вярва”. И чудото ще се сбъдне. Като в приказка или „сказка”.
Независимо как ще я наричаме…
Материалът е публикуван първоначално в сайта http://azcheta.com