Едуар Мане „Закуска в студиото“ (1868)
Странното в историята на изкуството е, че някои от най-старите оцелели изящни изкуства са шедьоври на реализма от Каменната ера. Вместо последователно развитие на умения и разбиране се наблюдава кулминация на постижения, изникнали от нищетата. В Западна Европа през Ледниковия период преди 13 000-16 000 години първобитният човек украсява стените на пещерите с трайни рисунки и релефно изрисувани диви животни, сцени на лов и понякога хора. Открити са няколко града, чието датиране е твърде неточно, за да се каже кой от тях е най-ранният, но най-добрите колекции са в Алтамира, Испания и Леско, Франция. През поколенията, предхождащи тези доста реалистични хора на изкуството, трябва да е имало напредък в уменията, направил работата им възможна. Забележителното в това е, че докато те не са могли да ушият дреха или да построят могила, вече са рисували картини извън възможностите на цивилизованите творци от много по-напреднали общества.