Квазари

Квазар – ЗС273. Снимка: NASA

Първият квазар – ЗС273 – е открит през 1963 г. с огромния радиотелескоп в Паркс, Нов Южен Уелс, от радиоастрономи към австралийския SCIRO. Неговото радиоизображение напомня обикновена звезда, но след като местоположението му е съобщено на астрономите, работещи с мощния оптичен телескоп в Маунт Паломар, Калифорния, са открити уникалните му свойства. Установено е, че ЗС273 се намира на 2000 милиона светлинни години и се отдалечава от Земята със скорост 47400 км/с. Силата на неговото радиоизлъчване от такова разстояние показва, че това е много интензивен източник, и подкрепя предположението, че квазарите са колапсирали галактики. Анализирайки цветовия спектър на неговото оптично изображение, през 1963 г. Маартен Шмит (роден през 1929), холандски астроном, който работел в САЩ, е успял да установи скоростта на ЗС273 и разстоянието до него

През 1960 година астрономите X. Смит и Д. Хофлайт с помощта на радиоинтерферометри— два радиотелескопа, разположени на голямо разстояние един от друг — забелязват в съзвездието Триъгълник мощен „точкообразен“ радиоизточник — малка звездичка, окръжена с малка мъглявина. Скоро след това биват открити още няколко такива радиоизточници, които приличат на първия: малки звезди, окръжени от мъглявини.

Галактика NGC 4319 и квазар Маркарян 205

При изучаване спектрите на тези особени космически радиоизточници холандският астроном Мартен Шмидт през 1963 година изказва предположението, че спектралните им линии са много силно изместени към червената страна на спектъра! Така той обяснява тяхното силно деформиране, което дотогава било загадъчно. От физиката е известен така нареченият Доплеров ефект, при който спектралните линии се преместват към синия край на спектъра, когато източникът на светлината се приближава към нас, а когато източникът на светлината се отдалечава — към червения. Това преместване е пропорционално на скоростта. Следователно в случая се наблюдават източници на светлина, които се отдалечават с огромна скорост от нас, от 50 000 до 90 000 километра в секунда, т. е. близо една трета от скоростта на светлината. Такива големи скорости не са установени при други обекти във вселената. При изчисляване на тяхната отдалеченост от нас пак се получават необикновени резултати. Тези загадъчни светлинни източници са в същото време отдалечени космически тела. Те отстоят от нас на разстояние 4 до 6 милиарда светлинни години. Светлината, която днес достига до нас, е тръгнала от тях тогава, когато нашата земя още не е съществувала. Това разстояние, тази отдалеченост говори, че тези светлинни източници са извън галактични обекти. За да виждаме една звезда на такова трудно въобразимо разстояние, тя трябва да е извънредно ярка. Това са най-ярките светилници във вселената. От изчисленията се установява, че енергията, която те изразходват, е 50 до 150 пъти по-голяма от общата енергия на цялата наша галактика и 10 пъти по-голяма от енергията на най-ярките елипсовидни галактики.
За тези нови източници на енергия във вселената бе възприет терминът „квазари“ (съкратено от английското „квази—звездни източници“). Засега са известни десетки квазари.
Изследванията през последните години установяват, че повърхностната температура на квазарите е около 16 000°, а техният радиус е около 200 милиарда километра — звезда, десетки пъти по-голяма от цяла слънчева система, хиляди пъти по-голяма от най-големите известни звезди, с маса сто милиона пъти по-голяма от масата на Слънцето. Материята в квазарите се намира в особено състояние. От тях може би се раждат нови галактики, нови милиони и милиарди звезди.При какви условия се образува и излъчва тази фантастично голяма енергия на квазарите? По този въпрос са изказани редица предположения.
Според Ф. Хойл и У. Фаулър източник на тази огромна енергия при квазарите е гравитацията. Може би тук в гигантски мащаби действат гравитони — частици или вълни, които предават и носят полето на притеглянето. В „слънца“ като квазарите гравитацията е господстващата сила, на която се подчиняват всички останали сили. Термоядрените реакции в случая играят третоспепенна роля. Същите учени смятат, че в квазарите материята се намира в състояние на „гравитационен колапс“, т. е. на катастрофално свиване. При това свиване се отделя огромно количество енергия под форма на светлина и на радиовълни. На това становище са и някои руски учени като Д. Д. Иваненко, академик Я. В. Зелдович и други. Според някой около квазарите се създават облаци от плазма, които започват да падат върху повърхността на звездата и се сблъскват с други плазмени потоци. Промените, които се забелязват в блясъка на квазара се обясняват с огромната енергия, която се отделя в случая.
Американският изследовател Ф. Мишел е на мнение, че при квазарите важна роля играят загадъчните частици неутрино. Температурата вътре в звездата се повишава до милиарди градуси. Започва своеобразна анихилация на материята. От електрони и позитрони възникват неутрино и антинеутрино, които „отлитат” в космическото пространство.
Според руския учен Белокон при квазарите съществува анихилация на вещество с антивещество.
За нас квазарите са съвършено нови обекти във вселената. Много учени са на мнение, че астрономията се намира пред революционни промени и че именно квазарите са техни предвестници.