HomeВдъхновениеЧитателПрозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая

Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая

Love photography

Едно е да знаеш, че има звезди.
Съвсем друго е
да ги видиш.
Ловецът може
пушка да зареди,
а самозванецът – да се обиди.
Едно е да знаеш,
че има любов,
съвсем друго е да обичаш.
По-добре винаги да бъдеш готов,
отколкото –
подготвен за всичко.
Едно е да знаеш, че има живот,
съвсем друго е да живееш.
Не всичко, което се ражда, е плод.
Не всичко, което боли, е идея.
За всички действия
има точни слова.
Често разликата е като намигване.
Едно е просто да вдигнеш глава,
съвсем друго – да я надигнеш.
А какво значи да си стигнал върха?
Седем града още лежат под Троя.
Вярвам в това, което ми спира дъха:
признанието,
че си моя.

Славимир Генчев

Свързани статии