В сезонните болки, в случайните свади,
в съдбовния възел на тъмни причини
безмълвно си казвам:
Не се изоставяй!
Не давай моторчето в теб да изстине!
От себе си махай ръждата набола.
Духа си напрягай до сетната става…
Не се изоставяй
на чуждата воля!
На свойта неволя не се изоставяй!
Не се изоставяй в прегръдка щастлива.
Не падай безкрайно в скръбта си дълбока…
Издишвай мъглата!
В снега не заспивай!
Не спирай в средата на свойта посока!
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая…
Ти толкова трудно
излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края!
Автор: Георги Константинов
