Живеем в социална джунгла. Мисля за това всеки ден и всеки път щом попадна в ситуация, в която силният решава, се замислям дали правилата, според които живеем са… правилни. Вътрешно знам, че не са, но винаги се утешавам, че някой друг решава вместо нас. Книгата „Приказки за щастие“ на Гаспар Ернандес и Джорди Явина помитат тази представа и я изхвърля в кошчето, припомняйки ни, че едно от най-важни качества, които трябва да притежаваме е да бъдем, емоционално интелигентни.
Толкова сме използвали и изхабили понятието „щастие“, че понякога то започва да прилича на „благополучие“. Това не е лесно. Харесва ми обяснението на каталунския писател и журналист Гаспар Ернандес: „Какво означава „промяна на съзнанието“? Накратко, става дума за нова култура на живот. Става въпрос за промяна, която да отдава повече значение на това да бъдеш, отколкото това да правиш или да имаш…“
Няма как да бъде лесно. Мерилото за успех отдавна се изобразява в броя нули след цифрата на заплатата ни, както и в размера на колата, къщата и гардероба. 20 приказки по наивен и лек начин припомнят за същността на чувствата страх, тъга, радост, самочувствие, щастие. Говорят за търпението, алтриузма, позитивното мислене и тревогите, а в практическата част след всяка притча ни поясняват какво точно представлява това чувство и как се живее с него. Отново ще цитирам едно уточнение, което силно ме жегна: „Толкова сме използвали и изхабили понятието „щастие“, че понякога то започва да прилича на „благополучие.“
„Приказки за щастие“ трябва да се четат дълго, а най-добре ще е ако се въоръжите с молив, с който да отбелязвате отделните изречения и сложите книгата около леглото. За да прочитате по няколко думи преди сън и да спите спокойно, ставайки една идея по-дружелюбни в своя свят, където законите на джунглата отстъпват пред тези на сърцето…