През февруари 1656 г. холандският учен Кристиян Хюгенс ван Зуйлихем (1629-1693) предположил, че около Сатурн има пръстени. Той искал да си осигури заслугата, че е направил това пръв, без да се ангажира преждевременно и без да дава указания на никого. Затова в книгата си „De Saturni Luna Observatio Nova, публикувана в Хага през март същата година, той включил анаграма, излагаща неговото откритие, на която по онова време, изглежда, никой не е обърнал внимание.
