Плутон планета ли е?

Когато през 2006 година Международният астрономически съюз реши, че Плутон вече няма да се нарича планета, голяма част от хората реагираха изключително остро и гневно. Сякаш Слънчевата система осиротя. Сякаш загубихме един от световете, които приемахме за близки, за даденост. От този момент до ден днешен, близо 9 години по-късно, дебатът дали Плутон е планета или не, периодично се разгаря. Много учени са против решението на Международния астрономически съюз. Ръководителят на мисия „Ню Хърайзънс“ Алън Стърн също не е съгласен и счита Плутон за планета.

Снимка на Плутон и Харон, направена от автоматичната станция на НАСА „Ню Хърайзънс“ на 22 юни. Credit : NASA/JHUAPL/SwRI

Но откъде идва проблемът? Защо изобщо се води този спор?

Какво е планета?

Терминът „планета“ е изключително древен. Разбира се, древните земляни не са имали космонавтика, нито пък астрономията е била развита до високо ниво. Въпреки това наблюдението на небето е било важно. По позицията на звездите са се ориентирали корабите, а тогава корабоплаването е било изключително важно както за търговските взаимоотношения, така и за по-нататъшното усвояване на земните континенти и острови. Още древните хора са забелязали, че по-голяма част от звездите изглеждат като приковани за небето, организирани в съзвездия. Но има някои звезди, които не са с постоянна позиция. Те били наречени „астер планетес“, което на древен гръцки означава „скитаща звезда“. Точно така – коренът на думата „планета“ е „скитник“.

Дълги векове е трябвало да минат, за да може човечеството да научи, че „скитащите звезди“ не са истински звезди, а са светове като нашата Земя. Имало е тежки спорове между учени и религиозни лидери, за да се изясни веднъж завинаги, че планетите (включително и Земята) обикалят около Слънцето, а не обратното – планетите и Слънцето да обикалят около Земята.

Древните вавилонски астрономи открили планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Хилядолетия по-късно, през 1543 година, Коперник е определил Слънчевата система с планети, въртящи се около Слънцето, в следния порядък според отдалечеността им от него: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн.

През 1610 година Галилео открил, че Юпитер има четири големи луни – Йо, Ганимед, Европа и Калисто.

През 1781 година Хершел открил планетата Уран. През 1846 година бил открит и Нептун от Йохан Гал.

В началото на 20-ти век астрономите са смятали, че Слънчевата система не приключва с Уран и Нептун. Дълги години те са прогнозирали за съществуването на 9-та планета, която наричали „Планетата Х“. Най-накрая след дълго търсене, през 1930 година, астрономът Клайд Томбо оповестил, че е открил планетата Х и я кръстил Плутон по предложение на 11-годишно момиченце от Оксфорд.

И така, оттогава насетне Слънчевата система е имала 9 планети.

Астрономите дълги години не знаели колко голям е Плутон. Това станало ясно едва след 1978 година, когато била открита голямата луна на Плутон – Харон. Днес учените считат, че Плутон е с диаметър 2 400 километра. Това е доста малък размер. Можем ли да решим на базата на този малък размер, че Плутон не е Планета? Не. Например Меркурий също е малък – само с диаметър 4 880 километра. Както и да е – в продължение на дълги години се приемаше, че Плутон е планета, защото той е най-голямото небесно тяло отвъд орбитата на Нептун.

Но през последните няколко десетилетия астрономията отбеляза много мощен напредък поради силното развитие на телескопичната технология. Днес се знае, че в региона отвъд Нептун има цял набор от небесни тела, които са част от гигантски космически пояс – пояса на Куйпер.

Ето от тук тръгва проблемът. Астрономите лека-полека осъзнаха, че е само въпрос на време да открият друг обект с размера на Плутон!

И стигаме до съвремието:

През 2005 година астрономът Майк Браун оповестява голямото откритие – най-накрая обект с големината на Плутон е открит! Обектът получава името Ерида. По-късно е изчислено, че Ерида е с 27% по-голяма маса от Плутон!

В този момент цялата класификация, използвана до този момент от учените, започна да се срива. Астрономите стигат до извода, че трябва да се вземе окончателно решение какво е планета и какво не. Разгледани са различни варианти. Единият от тях е следният – Плутон е планета, но планети са всички тела със сферична форма – включително Ерида и Церера. Друго предложение е да се запази текущия набор от 9 планети, без да се задълбава в проблема. И трети вариант – да се изхвърли Плутон от елитния клуб и да се въведе нова дефиниция за думата „планета“.

Астрономите избират третия вариант. И … може би бъркат с това решение.

Съгласно новата дефиниция, за да може да се нарече един обект планета, той трябва да отговаря на следните условия:

-Да се върти около Слънцето (Плутон отговаря на това условие).

-Трябва да има достатъчно силна гравитация, която да го оформи като кълбо (Плутон отговаря на това условие).

-Трябва да е изчистил с гравитационното си привличане орбитата си от съседни тела (Това е правилото, което смъква статута на Плутон. Според това правило Плутон не е планета, тъй като около него има много други подобни тела – телата от пояса на Куйпер) (източник).

Алън Стърн, който сега ръководи космическата експедиция „Ню Хърайзънс“, посреща доста враждебно решението на астрономите (източник). Според него новата дефиниция на термина „планета“ е проблемна и ненаучна. Нека да вземем следния пример – хипотетична Слънчева система, която е идентична на нашата, но само с една разлика – всичките й планети са с размера на Земята. При такъв сценарий стигаш до момент, при която една от земите не е в състояние да почисти зоната си от съседни тела не заради нещо друго, а защото самият размер на зоната става много мащабен.

Стърн е гневен, че няма друг клон от науката, който да прилага такова абсурдно разделение. Една река си е река, независимо от това дали има други реки наоколо. В науката ние класифицираме нещата на базата на техните свойства, а не на базата около какво се намират.

Преди по-малко от година, на 18 септември, дебатът отново се разгорещи сред учени от Харвард. Трима експерти са въвлечени в спора – д-р Оуен Гингерич, д-р Гарет Уилиамс и българина д-р Димитър Съсълов.

От тях Гингерич е на мнение, че думата „планета“ е културно-дефинирана и че Плутон е планета. Уилиамс обаче защитава решението на Международния астрономически съюз, че Плутон не е планета. А Съсълов определя думата „планета“ като всяка сферична материя, обикаляща около звезда – т.е. според него Плутон е планета (източник).

Бихме поставили и следния аргумент – защо винаги трябва да отчитаме това само и единствено това, което твърдят изследователите от природните науки? Защо игнорираме с лека ръка социалните науки? Защо игнорираме факта, че всички сме учили в училище, че Плутон е планета, че това е дълбоко заложено в съзнанието ни и ние сме емоционално свързани с Плутон също както сме свързани и с останалите планети?

В един момент дебатът отново ще се развихри, когато автоматичната станция „Ню Хърайзънс“ посети Mлутон на 14 юли. Ръководителят на космическата мисия на НАСА Алан Стърн няма да се откаже от позицията си – а именно, че това, което ще посети неговият космически кораб, е планета като всички останали.

„Аз мисля, че обществото ни е по-подготвено за дебата в сравнение с астрономите“, смята той. „Международният астрономически съюз не биваше да претендира, че разполага с капацитета да влезе в този дебат. Това е дискусия за планетарните учени, а не за астрономи“.

Този видеоклип показва въртенето на Плутон и Харон около общия им барицентър (обозначен с x). Credit : NASA/JHUAPL/SwRI

На земята вече разполагаме с първия цветен видеоклип на Плутон и неговата луна – Харон, съставен на базата на снимки от автоматичната междупланетна станция „Ню Хърайзънс“.

Противно на илюстрациите в популярните издания, Плутон не е със син цвят. Повърхността му е с бежово-оранжев цвят. Харон е сив.

„Защо те са толкова различни е обект на дебат“, съобщава Алан Стърн, ръководител на мисия „Ню Хърайзънс“.

Плутон и Харон имат сложно движение. Харон не обикаля около Плутон, а всъщност двете тела обикалят около общ барицентър. Плутон прави едно завъртане около оста си на всеки 6 дни, 9 часа и 17.6 минути – толкова трае едно денонощие там. За същото време Харон прави една пълна обиколка около Плутон, което ще рече че и там, подобно на нашата система Земя-Луна, наблюдателите от плутонианската повърхност биха виждали само едната страна на Харон.

Разглеждайки видеоклиповете се виждат и вариации в цвета – това се дължи на тези загадъчни тъмни региони, които вече биват заснемани от мощната камера LORRI. В края на юни и началото на юли се очаква да се видят и още повече детайли, при това без да се прилага съществена графична обработка на изображенията. Важното е обаче да се подчертае, че снимките на LORRI, макар и детайлни, са черно-бели. Цветната камера е с по-ниска разделителна способност.

„Ню Хърайзънс“ ще направи близко облитане край Плутон на 14 юли, като ще мине едва на 12 500 километра над неговата повърхност. Това е първата мисия до Плутон. Плутон е планета-джудже от пояса на Куйпер. Поясът на Куйпер се състои от разнообразни небесни тела с различна големина и форма и лежи отвъд орбитата на Нептун. Възможно е по-нататък освен Плутон, „Ню Хърайзънс“ да посети още едно тяло от пояса на Куйпер, ако апаратът е в добро състояние. Това ще стане през 2019 година.

Но сега фокусът е Плутон. Продължаваме да следим мисията с трепетно очакване, защото цял нов свят се разкрива пред очите ни.

Повече информация за цветните изображения: НАСА

Автор: Светослав Александров
Източник: www.cosmos.1.bg