От години си мисля, че романите на Халед Хосейни са събития и новият му роман не променя тази тенденция. Този автор ни подарява минути, в които булото, скрило Афганистан се повдига и светът, зает с ежедневните си „важности“, изведнъж се сепва и осъзнава, че животът не тече само „тук и сега“, той се случва навсякъде. И по различен начин. Харесвам различния поглед, който ми дава този автор. Сякаш ми слага лещи с нов диоптър и изведнъж детайлите стават ясни и видими, а аз имам силата да погледна отвъд моя собствен хоризонт.
Подобно на останалите книги на Хосейни и романът „А планините ехтяха“ напомня за „другия живот“. Една история за брат и сестра, които изпитват нещо повече от любов, това е толкова силна чувство, което би трябвало да се пребори с всичко и да оцелее, но не. Животът не е приказка, в която братът и сестрата се бия с вещици и магии, животът в Кабул е твърде реален, за да го понесат две деца и те не успяват да се справят със собствения си баща, който продава дъщеря си на богато, но бездетно семейство. Колко такива истории има в Афганистанска земя? Имат ли бройка, има ли кой да ги запомни и сподели? Този разказ започва с драма на един беден дом, който започва да се руши с едно пагубно решение. Героите се пръскат из целия свят като шрапнели от афганистанска бомба и тогава историята започва. Историята, разказана с много гласове и по много начини. Историята на цяло едно поколение, всеки от които по някакъв начин е свързан с Пари или Абдуллах. Историята на хора, намерили убежище в Париж, Сан Фрациско, Атина. Онези, които някога са имали нещо общо с Кабул или такива, на които тепърва им предстои да усетят прахта и силното слънце на тази земя.
Хосейни не иззема ролята на разказвач – той отваря страниците на новата си книга пред героите, които сами ще разкрият как живеят братът и сестрата в продължение на 56 години. Дали ще се срещнат и дали от срещата им ще има смисъл ще разберете минути преди финалата. А дотогава ще се разходите в мислите, писмата и интервютата на напълно непознати хора, онези, които на пръв поглед нямат място в този роман, но едно изречение, няколко думи ще разкрият тяхната незаменима стойност и техният принос към случващото се.
В края нещо ще се промени. Не в сюжета, във вас самите. И тогава ще започне вашата история, тази в която от вас зависи колко смелост ще имате да се загледате в живота наоколо и да си припомните, че оттатък проблемите като задръстване и забавена поръчка не са нещо повече от думи, думи отнесени от пясъчния вятър…
