Въпреки че, корените на pin-up изкуството са дълбоко заровени на Европейска земя, самостоятелният жанр се появява в САЩ. Голяма част от „новите американци“ нямат финансовата възможност да посещават музеи или да купуват книги с картини на велики художници. Така единственото достъпно изкуство се оказва илюстрацията, дори бихме могли да кажем, че популярността й я превръща в пълноценен жанр. Средствата за масова комуникация се разрастват, потреблението им се увеличава, а вестниците и списанията имат нужда от илюстрации към своите криминални истории, които се продават с най-голям успех. Освен това издателите бързо забелязват, че илюстрация на корицата дава допълнителен тласък в продажбите на всяко издание. Към 1920 година конкуренцията между отделните издания достига връхната си точка и започва Златният век на американската илюстрация, продължил чак до 70-те години.
В продължение на няколко десетилетия красавиците се усмихват на зрителя с безоблачна усмивка независимо от затрудненията, в които ги хваща художникът. Нито с падащите дрехи, нито резкият порив на вятъра, разкриващ части на тялото им, не могат да смутят тази усмивка. И съществува специфичен гъдел – красавиците не обещават нищо на зрителя, но все пак го канят да си пофантазира поне за малко. Вероятно именно появата на тези необикновени момичета в битовия контекст, толкова познат на всеки американец, прави този жанр толкова романтичен и еротичен едновременно, но най-вече мега-популярен сред американците. Жанрът pin-up култивира много конкретен образ на момичетата – сексапилни, уверени в себе си, жизнерадостни, целеустремени, което напълно съответства на идеята за женския идеал от онези години.
Pin-up-ът се разделя в две направления – илюстрация и фотография, а картините условно се разделя на 3 категории – „pin-up“, „glamour art“ и „pretty girl“. Чистият Pin-up, е единственият, който има някаква сюжетност в илюстрацията – най-често за неин фон служи битова сцена, в която художникът „хваща“ леко облечено момиче. Най-провакационния вариант в този поджанр е бельото, съвсем голи момичета, нарисувани или снимани, са по-скоро изключение от правилото. Следва Glamour art, който култивира романтическия женски образ. Това най-често е портрет на очарователно момиче, която е по-стилно облечена от тези в чистия pin-up.
Pretty girl е терминът, използван почти за същите портети като glamour, но той засяга работите на известни художници и илюстратори, тези които работят за „Тhe Saturday Evening Post“ и „Cosmopolitan“.
Така в жанра съществува йерархия, поддържана и от отделните издания, които напълно се отдават на този мода. Сред тях са „The Saturday Evening Post“, „Liberty“, „Ladies Home Journal“, „Cosmopolitan“, „Vogue“, „Esquire“ и дори солидното издание като “Time“, което през 1941 година излиза с корица на Рита Нейворд, дело на един от бащите на жанра Джордж Пети.
Специално за вас подбрахме 25 картички от pin-up стил, за да ви припомним колко шарено е изкуството и как оставя следи, дори години след като популярността на даден жанр е намаляла.
