Анасон — Pimpinella anisum L.
Сем. Сенникоцветни — Umbelliferae
Разпространение. Само като културно растение в най-топлите части на страната. Произхожда вероятно от Средиземноморската област.
Описание. Едногодишно тревисто растение със слабо вретеновидно задебелен главен корен и с цилиндрично, слабо набраздено към върха разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата в основата и в долната част на стъблото закръглено сърцевидни, цели или врязано назъбени до наделени, с дълги дръжки; в средната му част също са с дълги дръжки, тройно наделени, а връхните са приседнали, с линейно ланцетни делчета. Цветовете са бели, с 5-делна чашка, 5-листно венче, 5 тичинки и един плодник с долен яйчник и 2 стълбчета. Събрани са в сложни сенници, всеки с по 7—15 лъча. Плодовете яйцевидни, наребрени. Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май-юни.
Използваема част. Плодовете, които се берат през юли-август. Анасонът се жъне рано, малко преди пълното узряване, за да се избегне оронването на плодовете. След жътвата се оставя да доузрее, след което се вършее. Анасоновите плодове са сивозелени с характерна миризма и сладникав вкус. Допустимата влажност е 12%, а на неразредените — 16%. Опаковат се в конопени или четирислойни книжни торби. Необходимо е да се пазят от влага, тъй като при овлажняване потъмняват. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Химичен състав. Етерично масло (съдържа до 90% анетол, до 10% метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и анисова киселина), до 24% мазнини, до 20% белтъчни вещества, смола, танин, горчиви вещества и др.
Лечебно действие и приложение. Анасонът притежава подчертани отхранващи и възбуждащи чревната дейност свойства. Има пикочогонно и болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на млечните жлези. Употребява се при кашлица от различен произход: възпаление на бронхите, ларингит, ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух при болки в стомаха и червата, възпаление на стомашната лигавица (гастрити), колики, газове; възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур; за увеличаване на млякото у кърмачките.
В българската народна медицина се употребява още при пресипнал глас, безсъние, главоболие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, хълцане и др.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка счукани плодчета се киснат 1 час в 0,5 л гореща вода. След прецеждането от течността се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От етеричното масло се взимат по 1—2 капки на бучка захар.
В българската народна медицина се употребява и дивият анасон, или бедреницата (Pimpinella saxifraga L.). Прилагат се корените за същите болести, както и анасонът. Освен това се използва още при подагра, за регулиране на недостатъчна менструация, при безсъние, главоболие. Външно се прилага за лапи при циреи и отоци.