Перипатетичната школа е основана от Аристотел (384-322 г. пр. Хр.), роден в гръцкия град Стагира на македонското крайбрежие. Аристотел учи в Атина при Платон в Академията, но когато през 347 г. пр. Хр. Платон умира, той напуска Атина и оттогава нататък развива свое собствено философско учение, което се различава чувствително от това на Платон, защото се мъчи да достигне до истинското познание чрез внимателно наблюдение на реалния свят, а не чрез отвлечени размишления над идеали. След двайсет години Аристотел се завръща в Атина и основава т.нар. Ликейон, който е първият университет. Тук перипатетичната философия пуска корени и може би взима името си от пътеките за разходка репрагоз в земите на Ликейон. В древните времена нейното влияние е значително, но ограничено. В Средновековна Европа тя става доминираща. Но в днешно време тя има значение само в областта на логиката и на политиката.
