Шотландският бактериолог Александър Флеминг (1881 – 1955) случайно открил антибактериалния ефект на плесента penicillium notatum през 1928 г., докато работел в болницата „Сейнт Мери“ в Лондон. Плесента нападнала съд с бактерии в неговата лаборатория и Флеминг забелязал, че около всяко образувание от плесен бактериите са измрели. Той не успял да извлече пеницилина и да го приложи ефективно против заболявания. През 1938 г. австралийският учен Хауърд Флори (1898 – 1968), лекар от Аделаида, започнал в Оксфордския университет изследване с цел намиране на начини за използване на медицинските свойства на пеницилина. Флори и неговият екип, включващ и талантливия биохимик Ърнст Чейн, който напуснал нацистка Германия преди Втората световна война, открили лекарството през август 1940 г. Те успели да извлекат пеницилин в използваема форма чрез комплексна процедура на замразяване и изсушаване.
