Автор: Ирина Цветановa
Едно от тълкуванията на думата търпение, от психологична гледна точка е спокойствие или противодействие на дадено напрежение, дразнител/и били тe вътрешни или външни.
Постигането на търпение, разгледано в детска възраст изисква голямо усилие. Подтискат се емоции, гняв, темперамент. От друга страна се свързва със силното желание за постигането на дадена цел, за чието осъществяване са необходими време и усилия.
Причините и следствията на търпението при деца и възрастни се разглежда в различни аспекти. При възрастните, разгледано от положителна гледна точка търпението носи определени успехи в живота от професионален и личен характер.Чрез него, успешно се взимат по-добри, адекватни и премислени решения, овладяват се ситуации. При контактите (полови, физически, професионални, социални), търпението е наложаща се черта от характера , защото така се съумява да се изслушва партнъора в дискусията, както и да се разреши даден спор със опонента. Разгледано от отрицателна гледна точка , хората с прекалено търпение към всичко губят своята идентичност. Те не умеят да казват „не” и търпят всичко което животът и социума им налага ежедневно. Следствия от това могат да са появят самонаказание, неувереност, страх от самотата.
При разглеждане проявите на търпение и нетърпение при децата се имат в предвид периодите на израстване и развитие на детето, както и най-ранното пренатално възпитание.
Пренатално възпитание това е бременността разгледана от психологията. Пренаталното възпитание протича през вътреутробния живот на бебето. В него бъдещата майка не въздейства на плода само физиологично, а и психически. Тя несъзнателно въздейства на състоянието на детето си (физическо, психическо състояние на плода). Бъдещата майка оказва влияние за благоприятните или неблагоприятните условия за процъфтяването на плода и неговите бъдещи характеристики( характер, психично и емоционално състояние). Всяка една емоция и действие на майката се предава директно на плода. Ако жената е силно тревожна през целия период на бременността, детето се развива в тревожна среда. След определен период от раждането, то проявява тази тревожност. Друг случай е спокойното състояние на бременната жена, която ражда по-спокойно дете.
Нека да поговорим детайлно за децата , проявата на търпение и нетърпение при тях, разгледано от различни гледни точки. От гледна точка на темперамента при децата холерици, търпението е дефицит. Това е породено от качествата на холерика. Децата холерици се характеризират с високо равнище на нервно-психическата активност, на енергичността на движенията, на импулсивността и изразеността на емоциите, страстно се увличат и изпълняват дейността си с голям прилив на сили, упоритостост, целенасоченостост, раздразнителеност, несдържаност, избухливост, общуват с много хора.
За разлика от холериците, при децата флегматици търпението е много явна част от темперамента и поведението. То се характеризира със спокойствие, уединеност. Детето флегматик предпочита четенето, гледането на телевизия или компютърните игри пред физически активната игра.
От психоаналитична гледна точка търпението при децата е свързано с изграждането на Аза и Свръх Аза на детето. Според теорията на Фройд за детското развитие, ние се раждаме изцяло с несъзнаваното (То). Характерното за този ранен период поведение на детето е „потребност- възбуда-действие-задоволяване-затихване”. Тук не може да се говори за търпение, поради първичната нужда от моментално задоволяване на потребността. При един по-късен етап на развитие се формират Аза и Свръх Аза, които създават и предпоставките за наличие на търпение. Аза се обяснява като връзката с околната среда, нейното изучаване( добиване на опит и реалната или нереалната преценка за нея). Свръх Аза, Фройд разглежда като нормите и правилата, които околната среда ни налага, под формата на ценностна система. При формирането на Аза и Свръх Аза детето, започва да разбира дадената ситуация и кога трябва да се проявява търпение. Свръх Аза и неговото формиране започва от 3-5тата година на детето с разговорите и подражанието на родителското поведение, и продължава през целия му живот. Заедно с грижите детето приема и моралните ценности на родителите си . То се държи спрямо очакванията им за да, получи удоволствие (награда) или да избегне неудоволствие(наказание). Така започва да проявява търпение в дадени ситуации, въпреки вътрешното си нетърпение за постигане на удоволствие. Към 5-тата година моралът придобива вътрешен смисъл. Промяната на поведението е водена от подчинение на вътрешните изисквания и норми, а не на външните. Идентификацията с родителите осигурява рационализиране на нормите, подпомага Аза в неговия стремеж да вземе контрол над То.
Според родителите нетърпението е доста сериозен и разпространен проблем при децата. Голяма част от малчуганите в периода от ранно детство до пубертета, са с необуздан темперамент, който нарушава стандартния спокоен начин на живот на възрастните. Те притежават прекалено много енергия, която не им позволява да са в спокойно състояние, поради много слабо оформените граници между То, Аза и Свръх Аза. Това автоматично влияе на тяхната концентрация, емоционално състояние, дори и интелектуално развитие(в определена степен). Като резултат от нетърпението може да бъдат импулсивните, необмислени реакции. За тях може да се каже, че в процеса на израстване стават непрекъснато преплитащи се, объркани, противоположности. Като по-ясно изразен пример се срещат – търпение с нетърпение, изчакване с действие, раздразнителност със спокойствие. В този случай, идва момент в който самите те незнаят как да контролират емоциите си и това довежда до реакции като- смях и плач, тъга и щастие, контактност и затвореност в себе си. Пример може да се даде с дете искащо определен предмет на момента. То няма търпение да получи своето удоволствие и при една забрана от страна на родителя, то става тревожно, агресивно. След известно време (същия ден), детето се разсейва от мисълта за дадения предмет, но продължава в определени моменти да е тревожно и раздразнително, поради незадоволената потребност.
Като друга причина можем да разгледаме тревожност породена от семейната среда. Ако детето има множество незадоволени потребности ( потребност от любов и внимание, грижа) в него се заражда базистна тревожност, която най-често се изразява в поведението. Може да бъде агресивност, нетърпение, нервно поведение или обратната страна затишие и затвореност в себе си.
По време на възпитанието във всички възрастови периоди децата се учат на поведение от своите родители или хората, които са най-близко до тях, които ги отглеждат. Получава се едно копиране, заучаване на това поведение и те съзнавано се превръщат в имитация на човека, който ги е възпитал. От психологична гледна точка причините за това имитиране на доминиращия за детето родител (възпитател) от една страна може да се каже, че този човек е примера на детето за успяла личност.
За „хиперактивния” период, който се проявява в много случаи( повечето при деца холерици), е характерно липсата на внимание, съсредоточеност, изобилната физическа енергия и желанието за физически дейности като игрите навън, които предразполагат за нейното изразходване. Това е нормално при децата. Тук става въпрос за периода до пубертета.
Според Пиаже и неговата теория, децата в ранна възраст преминават през специфичен вид центрираност наречена от него егоцентиръзм. В този случай детето се затруднява да допусне наличието на други гледни точки, различни от неговата собствена. Израз на егоцентризма е „егоцентричната реч“, която не служи за комуникация, а само изразява някакви чувства и състояния на детето.
За егоцентризмът може да се каже, че има три разновидности.
Първа разновидност е така наречения познавателен егоцентризъм (съществува във възприятието и мисленето).
Морален егоцентризъм (съществува във взаимоотношенията между хората). Комуникативен егоцентризъм (съществува в процесите на предаване на информация на други хора).
Егоцентризмът е най-силен в по-ранна възраст, и към 12-14-годишна
възраст като цяло се преодолява. Според Пиаже децата от 2 до 12 годишна възраст преминават през два стадия на развитие, предоперационен интелект (2-7) и стадий на конкретните операции (7-12).
Предоперационен интелект /2-7 години/
Както показва названието на този стадий, и през него все още не са се
образували обратими умствени операции.
Манипулирайки с конкретните предмети, детето открива, че това, което
е направило, може да се развали, а след това отново да се направи в същия
вид, или в някакъв друг вид. Детето научава, че съществува определен
вид действия, които са обратими ,а това му позволява да започне да използва понятия като количество, големина, число, обем, тегло.
Основна характеристика на психиката през този стадий е появата на
използването на символи, в това число и думи. Детето започва да използва
символите чрез процеса „подражание“. В играта детето използва един предмет за заместване на друг, като играчките символично заместват хората, а самото дете влиза в определени роли. Ограничеността на търпението и мисленето в предоперационния стадий е в неговия егоцентризъм: детето не е в състояние да си представи как другите виждат онова, което то вижда само. Детската игра в този стадий преминава през няколко разновидности: детето играе само, играе успоредно с други деца, играе в сътрудничество с други деца.
Стадий на конкретните операции /7-12 години/.
На този стадий в психиката за първи път се появяват обратими и
гъвкави умствени операции. Детето става все по-способно да мисли логично,
но само в конкретни ситуации, затова именно Пиаже е нарекъл този стадий
„стадий на конкретните операции“. Детето започва да разбира определени логически правила, дава логични обосновки. По-свободно преминава от една гледна точка към друга, става по-обективно в оценките.Започва да задържа вниманието си едновременно върху няколко Обекта.Следователно започва да намалява егоцентризмът и нетърпението.
Контрола от страна на родителите през периода от ранно детство до пубертета е изключително труден, но все пак не е невъзможен. Главното което може да се спомене при налагането на контрол и обучението на търпение при децата е, че трябва да става постепенно, незабелязано от тях. При една груба и нетърпелива намеса от страна на родителя, детето става неспокойно, реагира остро и в много от случаите проявява инат. Може да се открият места, които допадат на детето (просторни) с възможност за безопасна, физическа активност с много движение. По този начин се печели неговото доверие. За да се отвлече вниманието на детето от площадката за игра и да се насочи това внимание към развиващите интелекта занимания е хубаво много внимателно и постепенно( през определен период от време) да му се намалява времето за физическа активност (игра) и да се заиграва в дома с логическите игри, като тази промяна трябва да става възможно най-неусетно за него. Така желанието на типа родители, желаещи по-търпеливо и спокойно дете, ще бъде удовлетворено.
От детска гледна точка не може да се каже, че нетърпението не е добродетел. Децата в периода преди навлизане в пубертета са изключително първични и те задоволяват своите потребности веднага. За тях търпението е равносилно на изпитване на неудоволствие, породено от незадоволената в момента потребност. Те неразбират неудобството, което създават на своите родители. Причината за това е липсата на опита да бъдат родители, да възпитават, да се грижат за друго човешко същество. В този момент те са обгрижваните и противоречието, което те виждат в отношението на родителите им към тях, създава обърканост. Те започват да се сблъскват със забраните, нормите и правилата, които им се налагат, в много случаи без обяснение. Това поражда все повече съпротиви и неудоволствие.
Използвана литература:
– „Детска психология” – Румен Стаматов
Източник: nauka.bg