След повече от десет години пътувания сама, установих какво исках да взема в моя метафоричен куфар, а именно четирите най-важни неща за пътуването през живота.
Първото нещо е усамотението. Не можеш да обмислиш нещо дълбоко или пространно, ако не прекараш време сам със себе си. По час тук и там е начало, но така няма да стигнете далеч. Трябват ви дни, за да се справите с големите въпроси, които всички ние трябва да си зададем. Те са различни за всеки от нас. Ако искате да осъзнавате потенциала си, ако искате да разберете какво наистина е важно за вас, трябва за малко да останете сами. Трябва да отделите време да помислите за нещата дълбоко в онова място, където винаги казвате истината.
Второто важно нещо е самонаблюдението. Докато сте сами, ако не запълните времето си с четене на имейли, ровене в iPod-a, говорене по телефона, четене на списания и прочие глупости, ще имате шанс да разгледате или ревизирате някои от онези неща, които преди това ви е било трудно да разберете. Понякога, ако имате късмет и сте съвестни, ще разберете какво може да ви прави щастливи в съпоставка с това, за което знаете, че не действа. Може би имате нужда да определите следващата стъпка в живота си. Може би, също като мен, имате нужда да разберете защо сте такива, каквито сте, а след това да набележите план за промяна. Самонаблюдението не е лесна работа. Това е дисциплина, нещо като медитация. Изкушението да кажете: „Твърде съм стар, за да се променя, а и без това не съм чак толкова лош”, е голямо. Но това са думи от страх. Никой не бива да е доволен от застоя. Ако сте достатъчно смели да се изправите срещу себе си и да бъдете брутално откровени, сте готови за следващия ключов момент.
Важно нещо номер три е смелостта. Имате ли кураж? Откъде знаете? Искате ли да сте смели? Такива сте, ако се справите с нещо, което ви плаши, а в същото време имате и възможността да се оттеглите. Страхът е онова, което ви кара да се колебаете или да си мислите, че ще се изпуснете в гащите, онова, което ви разкрива толкова много, че по-скоро бихте изяли кутия червеи, вместо да се изправите срещу проблема. Но за да разберете кой сте и от какво сте направен, трябва да достигнете до самия ръб на възможностите си. И след това да отидете още малко по-далеч. Ще останете напълно и изцяло удивени от случилото се.
Важно нещо номер четири е решимостта. Не е достатъчно да останете сами със себе си само веднъж, да обмислите сериозно проблема един път или да преодолеете едно препятствие и да решите, че всичко е готово. Клела съм се: „Никога повече!” след почти всяко приключенско пътуване, което е оставило физически и психологически белези. Но след по-малко от 12 месеца се връщах. В още по-трудни и продължителни ситуации с по-малко възможности за изход. Колкото научих на какво съм способна, толкова и на какво не съм. Знам си възможностите. Това ще ви смири, но ще ви даде и сили. Това е единствената най-прозорлива стратегия за самоусъвършенстване, която съм приела, като всичко се дължи на самотните пътувания.
Но решимостта, която е в края на цикъла, всъщност се отнася до това да не се задоволите с живот, която е нещо по-малко от желанията ви. Не говоря за материално богатство, което е безсмислено, ако не сте удовлетворени. Говоря за живот, изпълнен със сила, енергия и смелост, живот, който вдъхновява вас и другите, живот, който ви кара да чувствате, че не просто дебнете момента и чакате следващото хубаво нещо.