На една съвсем ранна възраст децата се учат как да класифицират обектите в зависимост от тяхната форма. Сега ново изследване сочи, че изучаването на формата на резултата от свръхновата може да позволи на астрономите да направят същото.
Ново изследване на изображенията на остатъци от свръхнови получени в Чандра – Обсерваторията на НАСА за рентгенови лъчения, показват, че симетрията на остатъците или липсата на такава разкрива как е избухнала звездата. Това е важно откритие, защото показва, че остатъците запазват информация за начина на експлозия на звездата, дори и след като са минали стотици или хиляди години.
„Това е сякаш остатъците имат „памет” за първоначалната експлозия” казва ръководителя на изследването Лаура Лопес от Калифорнийския университет в Санта Крус. „Това е първият случай, в който някой систематично е сравнил формата на тези остатъци в диапазона на рентгеновото лъчение.”
Астрономите разделят свръхновите на няколко категории или „типове” основавайки се на свойствата наблюдавани в дните след експлозията, като тези свойства се проявяват чрез редица различни физически механизми, които са причинили експлозията на звездата. Но тъй като наблюдаваните остатъци от свръхновите са от експлозии от преди много време, са необходими други методи за бъде класифицирането на свръхновите прецизно.
Лопес и нейните колеги се фокусират над сравнително млади остатъци от свръхнови, при които е налице силно излъчване в диапазона на рентгеновите лъчи от силиция изхвърлян при експлозията, като така елиминират влиянието на междузвездната материя. Анализът показва, че рентгеновите изображения на изхвърленото вещество могат да се използват за идентифициране на начина на експлозия на звездата. Екипът изучава остатъци на 17 свръхнови намиращи се в Млечния път или съседната ни галактика – Големия магеланов облак.
За всеки от тези остатъци има независима информация за типа на съответната свръхнова, базирана не на формата на остатъците, а например на наблюдаваните елементи. Изследователите откриват, че един от типовете експлозия – т.нар. Ia, оставя след себе си сравнително симетричен, кръгъл остатък. Счита се, че този тип свръхнова се причинява от термоядрена експлозия на бяло джудже и често е използван от астрономите като „стандартна свещ” за измерване на космическите разстояния.
От друга страна, остатъците свързани с експлозии при гравитационен колапс на ядрото (свръхнови тип II) са отчетливо асиметрични. Този тип свръхнова се получава, при колапс на много масивна млада звезда и последваща експлозия.
„Ако можем да свържем остатъците с типа на експлозията „казва съавтора Енрико Рамирес-Руис, също от Калифорнийския университет в Санта Крус „тогава ще можем да използваме информацията в теоретични модели, които да ни помогнат да определим подробности за това как избухват свръхновите.”
Моделите на свръхновите, получени при гравитационен колапс на ядрото, трябва да включат начин да възпроизведат асиметрията измерена в това изследване, а моделите на свръхнови от тип Ia – трябва да възпроизведат симетричните, кръгови остатъци, които са били наблюдавани.
От 17 остатъци на свръхнови, които са изследвани, десет са класифицирани като получени при гравитационен колапс, а останалите седем са класифицирани като тип Ia. Един от тези, остатъкът познат като SNR 0548-70.4 е по-особен. Той е класифициран като тип Ia на база на химичното многообразие, но Лопес открива асиметрия като на остатък от гравитационен колапс.
„Ние наистина имаме един мистериозен обект, но мислим, че това е тип Ia с необичайна ориентация спрямо нас” казва Лопес „Но ние определено ще погледнем този обект отново”.
И докато остатъците на свръхнови изследвани от екипа на Лопес са от Млечния път и най-близкия ни съсед, е възможно тази техника да бъде използвана и при остатъци на по-големи растояния. Например, големия, ярък остатък от свръхнова в галактиката М33 може да бъде включен в бъдещи изследвания за определяне на типа на свръхновата там.
Статия описваща тези открития е публикувана на 20 ноември в The Astrophysical Journal Letters.
По материали от Центъра за рентгеново лъчение Чандра.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В статии за свръхнови се употребява както „остатък от свръхнова”, така и „останки от свръхнова”
Автор: Тихомир Георгиев
От ScienceDaily
Източник: nauka.bg
