Основните теореми на оптиката са развити почти едновременно на Изток и на Запад. Най-ранното китайско изложение е в „Мао Джин“, сборник от научни и философски трактати, събрани от членове на Мохистската школа в Северен Китай през V и IV в.пр. Хр. Сред другите оптични свойства те са знаели за движението на светлината по права линия, фокусните точки и причината за обръщане на образите, отражението като същност на видимостта, ъглите на пречупване и коничната форма на фигурите, генерирани от светлината. Това знание е представено и в книгата „Оптика“ от гръцкия учен Евклид от Александрия, който е живял през III в.пр. Хр. Докато Евклид е писал своята „Оптика“, „Мао Джин“ е била вече завършена, така че китайците са първи.
Анализ на перспективата
Оптиката на Евклид обаче включва първото научно обяснение на перспективата – явление, което вече е било взето под внимание от художниците, използвали перспективата на точката насъбиране.
Анализ на лещите
Когато са се правели тези изследвания, единствените лещи са били прости двойно изпъкнали, използвани за запалване и като увеличителни стъкла; следователно древните оптици са пропуснали да направят истински анализ на лещите. Първият датира от около 940г., когато е публикувана „Книгата на трансформациите (Хуа Ши)“, при писана на Тан Чао, в която се обясняват оптичните явления на четири типа лещи –двойно изпъкнали, двойно вдлъбнати, плоско-изпъкнали и плоско-вдлъбнати.Следващото важно нещо е използването на комбинация от лещи, практическата стъпка преди изобретяването на телескопа.