Автор: Неделин Бояджиев
(Open notebook science)
Все повече учени практикуват „Наука на отворения бележник” (Open-Notebook science, ONS), концепция, според която учените поставят своя лабораторен дневник в Интернет за обществени дискусии. Терминът е въведен през 2006 г. от Жан-Клод Брадли, химик от Drexel University във Филаделфия, който определя ONS като „практиката на публикуването на нечий лабораторен дневник в интернет и споделяне по този начин на всички (не)обработени данни с обществеността в реално време.”
Той добавя, че това следва да включва информация, която обикновено не се разкрива, като резултати от провалили се или двусмислени експерименти. „За един отворен изследовател най-голямата полза е лекотата, с която той може да открие нови сътрудници.“
Застъпникът за ONS Камерън Нийлън казва, че най-важната полза е катализата на придвижването на науката напред. Колкото повече хора оглеждат даден проблем, толкова по-голям е шансът да бъде намерено неговото решение. Информацията от външни лица също може да помогне за намаляване на лабораторните разходи. „Науката е скъпо занимание.”, казва той. „Все по-рядко става възможно да чуеш необходимото експертно мнение в собствената си лаборатория, или в рамките на своя екип.“
Съществува широк спектър от достъп до опциите за публикуване на данни в Мрежата, от защитата им с парола и създаване на различни варианти на достъп за различните видове употреба, до „отваряне към целия свят“, казва Neylon. Софтуерните разработчици работят, за да създадат „отворените бележници” по-лесни за употреба от страна на учените.
В електронните „бележници” в реално време се записват новите идеи и резултати. „Може и да има опити за кражба на информация, но те ще бъдат лесни за откриване.“, казва Neylon. „Винаги ще има хора, опитващи се да изиграят системата. Но този вид измама става много по-трудна за извършване заради прозрачната среда.“
В крайна сметка, Neylon смята потребителите на ONS – и постващите информация, и четящите я, ще се окажат в по-силна позиция, ако работят в екип. „Финансовите донори на изследователски проекти не се интересуват чии имена ще фигурират в края на документите. Те просто искат проектите, които са финансирали, да бъдат завършени успешно.”, казва Нийлън.
„Финансиращите организации следва да бъдат сред най-големите поддръжници на ONS и да насърчават широкото им използване. Понякога се чудя защо финансиращите организации не губят търпение и не ни казват да се откажем от тази своя идея…”, завършва той.
Източник: www.nature.com
