Автор: Розалия Александрова
МУ – Пловдив
Научната парадигма е обществен договор за устойчивост на понятията, чрез който учените от дадено поколение или няколко последователни поколения изследват явленията и процесите в даден клон на науката, като ги анализират и обобщават в полза на развитието на обществото. Т.е това е рамката, в която се осъществява главната цел на науката, която от създаването й от древни времена до днес е да бъде основен двигател на човешкото развитие и на човешкия прогрес. Според академик А. Акимов всяка научна парадигма се основава на първо място на развитието на физиката като основа за развитието на философската наука.
Общественият договор представлява физичната програма за развитие на всеки клон от науката. От рамка, в която учените изследват света, в един момент на насищане на знанията от този ъгъл на виждане, който е характерен за дадения етап на развитие на науката, научната парадигма се превръща в затвор, клетка, в която остарелите идеи търсят не само нови привърженици, за които са отворени всички врати, но и се отрича всяка новопоявила се мисъл за различно научно отношение или интерпретация на съществуващото дотогава. Появяват се т.нар. паранаучни трудове, които не се приемат, без даже да са прочетени. Утвърдените авторите в дадена област стават истинска спирачка на прогреса. Парадоксът е, че всеки изявен учен претендира за ново отношение, с което е дошъл като изследовател в лоното на науката. Но истински ново е онова откритие, което формира появата на нов научен мироглед. А то винаги е свързано с промяната във физичната основа, която разкрива тайните на света.
От една страна в това негативно отношение към различното има смисъл, защото обществото изисква задълбочено проникване в същността на процесите и явленията в конкретно избраната посока на развитие дотолкова, доколкото тя е важна за развитието му. А за това е нужен научен и времеви потенциал. Или, казано по друг начин, така се дава възможност за развитие на дадена идея и нейните конкретни планове и характеристики.
От друга страна обаче консервативното отношение в науката е опасно, защото при поява на революционна идея, тя очевидно, по силата на договора, ще бъде спряна. Според едно телевизионно изказване на акад. Акимов по БНТ (програма „Всяка неделя” с водещ К. Кеворкян) досега в научната практика новата идея се налага в чисто практически план не толкова в момента на появата й в обществото, колкото със смяната на научното поколение, което е утвърдило позициите на тази научна парадигма. Днес според него ситуацията е различна. Нуждата на човешката цивилизация, изправена пред глобална катастрофа, да промени научната парадигма е неотложна. Това налага нейната промяна преди смяната на поколенията.
За неустойчивостта на понятията. Условност при определяне на тяхната устойчивост въз основа на съществуващата физична парадигма. Що е неустойчивост? Променлива величина ли е тя?
Съществува връзка между промяната в понятията и семантиката на думите. Това взаимоотношение се наблюдава предимно когато се сменя научната парадигма. Ето следния пример: според информациологията дадено понятие се изследва в неговия план. А досега съществуващата гледна точка е изследване от даден ъгъл. Или от сбор от такива ъгли. Каква е разликата? Тук, разбира се, се вижда, че това са два подхода в усвояване на действителността.
Досега известният ъгъл на виждане на дадено понятие включва външното наблюдение, наблюдението отстрани. Самото понятие за обект променя срещата между т.нар. обект и т.нар субект – учения. Субектът – изследователят – се поставя в ролята на независим наблюдател. А обектът на изследване – на пасивния участник в комуникацията. Според теорията на информационното поле наблюдателят не е просто този, който отчита съществуващите дадености, но със самото си наблюдение спрямо обекта, той го променя (теоремата на Бел за нелокалната връзка. Както и наблюдението върху даден обект (вече условно наречен обект) променя и наблюдаващия го. Осъществява се информационен обмен на фино физично ниво. Оттук нататък, както обяснява теоремата на Бел, тези два обекта завинаги се променят. Възможността да се срешнат е осъществена. Друг е въпросът коя точно възможност е тя. Пак според информациологията възможностите за осъществяване на среща между два условно наречени обекта в пространството са неизброими, а се осъществява един в едно пространство. Въпросът е колко паралелни светове съществуват и как те си взаимодействат в общия еволюционен процес. Дали в този процес не действа т.нар. „ефект на стотната маймуна на Уилсън”, или това е все още непознат за нас закон? Така че ъгълът на виждане е достатъчно тясна рамка, за да се характеризира днес с него изследователският процес.
Кое е ново и кое е старо в науката и как да разбираме пътя на думите в науката.
Още древните гърци (9) са възприемали голяма част от основните положения на информациологията. Съществуването на общо поле, което съдържа информация за всичко преди и всичко след това са приемали и представителите на обективния идеализъм. „Представите за това световно информационно поле като «база данни» има дълбоки корени във философията на Платон, Лайбниц, Шелинг, Хегел и други представители на обективния идеализъм.”(9)
Може ли в такъв случай да се говори за нова теория, нови понятия, нова парадигма, когато и древните тайни (езотерични) науки изглежда, че дума по дума обясняват откритията на съвременната физика?! Или – защо науката да бъде информациология, а не – някои от предишните названия на онези научни феномени, които са известни от древността до днес? Когато човек има основно понятие от законите на информационното поле – и преди всичко основния закон за еволюцията, той неминуемо ще се съгласи с твърдението, че два пъти една и съща река не тече от едно място. За да се обясни създаването на новия клон от науката – информациологията – като съвременен феномен, трябва да се има предвид, че съзнанието на съвременния човек и съзнанието на нашите предци е различно. Т.е. базата на нашето разбиране за същността на информациологията е нашето израснало съзнание.
Успоредно със знанието и с много по-бързи темпове върви еволюцията на познанието – т.е. на всеобхватното знание. То съдържа в себе си знанието и опита на физичния ум, на емоционалния ум и на интелектуалния ум на човека. И като тяхна организираща и събирателна – духовното виждане у човека. Последното никога не е било самостоятелно или нещо извън еволюцията на невидимия свят. То се ръководи оттам. Световете на високите вибрации са достигали до нас с притежаваните от тях безценни знания за света и Земята по трансцендентален път, чрез който все повече хора умеят да го възприемат. По този начин са предадени основите на Нютоновата механика, както и квантовата физика и всяко друго базисно знание. В помощ на човека и усвояването на земния живот от него. Така са се появили и езотеричните (тайни, непознати) науки, също както и пророчествата на Нострадамус, които са всеизвестна, но не и необичайна практика за извличане на знанието от невидимия свят.
Целта на съществуването на човечеството на Земята, според някои учени, е била вероятно чрез усъвършенстване на неговия физически, емоционален и ментален свят да се постигне безсмъртието и на тялото му. Последните столетия от развитието на човечеството са белязани с развитието на менталния му ум за сметка на физическия и емоционалния. Древният човек е възприемал света линейно. Неговите представи са стигали дотам да регистрира даденостите като линия. По-късно се формира разбирането му за повърхност, площ, място. Той възприема света и Земята като плоскост с дължина и ширина. Тези представи са напълно в синхрон със знанията, заложени в геометрията на Евклид, на чиято база Нютон създава своята механика. ”Тук етерът е някаква еластична материална среда, която осигурява взаимодействието на телата, които притежават гравитационно поле. Съгласно теорията на Нютон само благодарение на наличието на етера се осъществява притеглянето на телата чрез силата на гравитацията”.(1) Човекът, излизащ от Средновековието се пробужда към триизмерността: дължина-ширина-височина. Нещата вече имат своя обем. Пространството изглежда преодоляно от нашето съзнание. Но днешният човек знае, че има и четвърто измерение* – на времето, в което предметите, обектите не са едни и същи в два различни момента, т.е. две различни времеви точки. „Тези представи са претърпели кардинални промени и по трите позиции, когато в началото на ХХ век беше формулирана теорията на относителността на Айнщайн… геометрията на Евклид беше заменена с геометрията на Риман; – понятието етер беше заменено с понятието физически вакуум.”(1)
В този порядък трябва да се разглеждат от съвременния учен и древните, и съвременните достижения на човешката мисъл. Те не са фиксирани като едно единствено познание, защото знанието е резултатът от възприемането на действителността чрез нашето съзнание (взаимодействието ние:светът и светът:ние). А не някаква „обективна истина”, понятие, което лесно може да бъде оборено. „Досега материалистичният подход винаги претендираше за научност, т.е. обективност, каквато не съществува. И със силата на предварително договорения конкретен принцип за научност – научната парадигма – ставаше недосегаем. В резултат този подход представлява налагане на определен (частен – от гледна точка на взаимосвързаните системи) историко-културен или прагматичен поглед върху известното събитие. Чрез него се налагаше не само в науката, но и в публичното пространство т. нар. обективна оценка на събитието. Тя се обяснява като наблюдение върху обекта на научното изследване, което не засяга и не се влияе от субекта, провеждащ изследването. Оттам и името на метода – обективен, неповлиян от изследователя. Но квантовата механика доказа, че на квантово ниво резултатът еднозначно зависи от изследователя, т.е. от човека, който го изследва. Следователно, да се натоварва с обективност даден извод, без да се отчита кой го е направил, просто е невъзможно.”(3)
Както се разбра по-горе, съзнанието ни през всички тези еволюционни скокове е било в различен стадий на развитие. В този план се разбира и един друг аспект от информациологията – как въздейства или още повече взаимодейства нашето съзнание със съществуващите понятия и обекти от действителността. Теоремата на Бел ни отвежда в една фантастична реалност на връзка завинаги между два обекта, които са се срещнали само веднъж. Тя обяснява паметта на информационното поле и теорията за фантомите, които остават след думите и делата на човека и всичко в невидимото пространство или по-точно – в невидимия свят. Светът на по-високите вибрации.
Едно познание освен това не може да бъде едно и също в два различни еволюционни момента. Еволюцията е всеобщ закон на Битието. И ако едно знание се е възприемало по един начин само преди сто години, днес вече нещата са други не само поради факта на нашето пораснало съзнание, а и поради развитието на всички останали обекти от Вселената. Пример в това отношение може да бъде понятието „енергия”, което все още се възприема от адептите на Бялото братство като единственото обяснение на развитието на света. Но науката обяснява, че онова, което се движи със скорост милиарди пъти по-бързо от светлината, не може да бъде енергия, защото не притежава маса. Става въпрос за информация. И информационно поле. И, разбира се, за основите на информациологията.
Понятието „информация”. Значението на това понятие изключително много се е променило през вековете. Например в електронната библиотека Уикипедия четем: „Информация (от лат.Informare – обучавам) първоначално е означавал процесът на предаване на знание или съдържание. В днешно време под информация се разбира налично, използваемо знание. Информацията е сведение или данни за каквото и да било събитие или обект”
Първоначално се е определяло като сведения, данни, представи. (12), а днес според специализирания речник по информатика (12) от 1975 г., издаден в Москва на 13 езика, има повече от 160 понятия, произлезли от първообраза на латинската дума – “information”. А Ж. Винарова и М. Вуков определят класическотото схващане за информацията досега като: „сведение или съобщение за нещо или за някого, предназначено за осведомявани или осведомяващи се.” Интересно и пълно изглежда и тяхното определение, което те дават в учебника си „Информационни системи в медицината и образованието”: Информацията е сведение за обекти, процеси или явления от околната среда, за техните параметри, свойства и състояния, които се възприемат от двете категории информационни системи – живи организми или управлявани машини, в процеса на тяхната жизнена дейност или работа. Но в момента информационната физика приема, че според науката за информационното поле всеки обект от Вселената, наричан преди жив или нежив, притежава полето на душата, т.е. собствено вторично информационно поле. Това значи, че понятието за информация не различава тези две категории като две, а като един информационен обект. Дори само този факт говори, че еволюцията на това понятие в продължение на не повече от 50 години е вървяла с космически темпове. От понятие, което означава данни, събиране и интерпретация на данни, процес на взаимодействие – отразяване на действителността през погледа (познанията) на възприемащия информацията – в понятие от физиката, което означава поле, фино материално поле, и обект, който излъчва фино материално поле, без значение дали е биологично жив или – не.
Пак същите автори дават извлечени петнайсет определения от уебпространството, които общо взето повтарят разбирането за информацията като събиране, набор и интерпретация на сведения, данни, факти от ползващия ги.(4)
Едва в средата на миналия век – през 1948 г. американецът Клод Е. Шенън (12) говори за количество информация и теория на информацията. Момент, в който вратите на науката се отварят широко за използване на понятието като научен термин.
Бащата на кибернетиката Норберт Винер дава определение (12), което звучи повече като философия, отколкото като определение, дадено от математик: „Означение на съдържанието (на сигналите), получени от външния свят в процеса на приспособяването ни към него и приспособяването на нашите чувства.” Ако сравним определението на акад И. Юзвишин*(„Информация – това е генерализационен безначално-безкраен единен законопроцес на микро- и макромерните отношения, взаимовръзки и взаимозапазване на енергията, движението и масата на основата на резонансно-клетъчната, честотно-квантовата и вълновата природа на светлината, топлината, звука и другите свойства и форми в микро- и макроструктурите на Вселената.” И. Юзвишин „Информациология”), ще разберем, че това определение е най-близо до определението на торсионната физика за информация от всички по-горе дадени или споменати определения. Защото има пренос на съдържание, както и че ползва нас, хората. Само че светът, предложен от Винер като външен (респективно – и вътрешен – нашите чувства и интелект, които се приспособяват към съдържанието) практически е едно единно цяло – първично торсионно поле, в което се съдържат плановете на всички обекти във Вселената. То се задвижва от мисъл или чувство, т.е. от движението на наблюдателя. И не се отнася само за хората, а за всички обекти във Вселената. Норберт Винер твърди, че: „Информацията е информация, а не – материя или енергия.” Според Е. Акимов (1) – за „особената форма на материята, наречена физически вакуум” – „Тази среда е материална, но не веществена. Това е полева, информационна структура.” И за нивото на полевата материя – „…взаимодействието е такова, че те (торсионните вихри –бел. моя) пренасят не енергия, а информация.” Когато става въпрос, че информацията е „форма на отражение” (4,12) , „процес на взаимодействие”, която няма материална същност”, абстракция, информационната физика приема, че това е особена форма на движение на най-фината материя, която поради ниските минусови материални стойности не се зачиташе досега от науката като практически използваема. Но информацията е наистина взаимодействие, предизвикано движение на информационни кластери между структурните обекти в едно ниво или между различни структурни нива на информационната йерархия във Вселената. Хр. Туджаров (13) я описва като първична и вторична: „ Първична информация – информация получена от една или няколко системи, която се обработва от друга система, с цел получаване на нова информация. … Вторична информация – всичко, което се получава в резултат на обработка на първична информация и данни.” Според информационната физика има два вида полета на информацията – първично информационно поле – общото поле на съзнанието на Вселената и вторично торсионно (информационно) поле – информационното поле на всеки отделен обект във Вселената, който е част от дадено структурно информационно ниво.
Ж. Винарова и М. Вуков (4) се насочват актуално към разглеждането на информацията като „извънтелесна” и „вътретелесна”. Вече стана въпрос по-горе, че информацията не може да бъде външна или вътрешна. Тя е вездесъща. Прониква навсякъде и във всичко. От всяка клетка, система, процес и видимите тела на човека до неговите невидими параметри. Но от друга страна приемането на „вътретелесната” информация като обект за разглеждане от медицинската наука е особено важно за човек днес. В това отношение има събрани достатъчно изследвания, фактически материал и доказателства за съществуването на човека като информационен обект – копие на матрицата на Вселената.
Във философията понятието за информация вече е основа за разбиране на устройството на света от гледна точка на фините (минусовите –от порядъка на 10-¹²) (15) материални полета. За да се разбере основната разлика в използването на понятието, ще съпоставим някои определения, използвани от учени, които оставят следа в разбирането за това понятие.
Според Д. Томов (12) в труда си Въведение в научната информация и информационната култура класифицира информацията според сферата на нейното възникване като: „елементарна, възникваща в неживата природа; биологическа, възникваща в растителния и животинския свят с разновидността й генетическа информация и социална, възникваща в човешкото общество.” Според Г. Шипов (15) информацията е пренасяното от полевите вихри на торсионните полета, чието категорично място е финият материален свят – светът на идеите и плановете за всички по-груби материални нива: на елементарните частици, газовете, течностите и твърдите тела. В човека се съдържат всички основни нива на йерархията на Вселената – твърдо тяло, течности, газове, плазма, елементарни частици, фини астрално, ментално и казуално тела. Съдържа се и най-високото ниво – седмото, чрез което информацията на Божественото начало достига до нас. Информацията може да бъде в статично състояние или да прави пренос в зависимост от факта дали някой предизвиква физическия вакуум. В този смисъл теорията за отражението на информацията от гледна точка на диалектическия материализъм (12) е само частен случай на нейното движение. Още повече разпространението на информацията не зависи от други фактори и не е нито еднопосочно (отражение), нито двупосочно |човек:информация или информация:човек|. Разпространението на информацията е многопосочно или още по-точно вездесъщо по причина на факта, че тя се разпространява до всяка точка на Вселената в мига на нейното възникване. Или според холографското свойство на Вселената всеки обект съдържа в себе си информацията за цялата Вселена във всеки един момент. Съответно и човек има достъп до цялата информация, която се съдържа във Вселената. Протичането на информационния обмен става със или без съгласието на човека чрез неговите фини информационни тела.
Промяната в трактуването на понятието за информация от външен, нематериален и необвързан със същността на физическите закони обект на човешкото знание във вътрешен, част от човека и Вселената главен компонент на всичко и всички, който наистина не притежава енергия, т.е. не е веществен, но представлява фино материално поле, което се подчинява на определени закони, придобива все повече известност и значимост след включването му от ООН в регистъра на науките през 2000 г. Това практически означава и официална промяна в научната парадигма, която, парадоксално, вече е утвърдена, но не е позната на много университети в света.
Следователно познанието вече не означава натрупаните книги и битове информация в различен видим за човешкото око материален и веществен вид, а конкретното постижение на еволюцията (нейният невидим свят и видимото му проявление) в един конкретен момент. Както и вечно съществуващото ниво на плановете, идеите за следващи и предишни моменти, т.е. всичко заложено в първичното информационно поле.
Познанието въздейства всеобхватно (видимо и невидимо) върху хората и другите обекти във Вселената по един и същи начин – с цялото си енергоинформационно поле. Те се променят в зависимост от конкретните планове на еволюционния процес за всеки от тях и в рамките и на правото на избор за действие и съответно допринасят за създаването на информацията – процеса на еволюцията. Полето, което управлява еволюцията, е полето на всезнанието, познанието и съзнанието на човечеството. А хората като общо съзнание (5) винаги „управляват” това познание, въздействайки му от своя страна с нивото на своето съзнание. Т.е. еволюционният процес пак има потенциал на възможните варианти в зависимост от плановете на Твореца.
Например онова, което е дадено в Библията, днес се възприема по друг начин благодарение на факта, че сме достигнали определеното ниво за определеното познание. Така за хората днес е възможно да надникнат по-надълбоко и да се опитат да разшифроват (според нивото на съзнанието си) Библейския код, нещо невъзможно в такава степен в миналото, защото духовността на съвременния човек е много по-развита, по-висока от тази на неговия предшественик. В този ред на мисли информацията за еволюцията на информационните центрове на човека, т.нар. чакри (фокуси на енергоинформационните тела на човека) доказва тази теза. (8) Докато първобитният човек е имал развита първа (отговаряща за оцеляването) и втора чакра (отговаряща за възпроизводството), днешният човек е достигнал до развитието на пета чакра, отговаряща за творческото развитие, а някои хора развиват и шестата – на висшата духовност.
Условността в установената устойчивост на понятието за информация днес като основа за развитието на новата научна парадигма има смисъл дотогава, докато изясни, чрез физиката и всяка друга наука, резонансните аспекти при взаимодействието между човешкото съзнание и познанието за информационното поле.
Връзката между промяната в понятията и семантиката на думите е заложена в самия еволюционен процес. Първо се променят идеите (понятията), които могат да се установят в даден етап с определени думи. Те пък стават носители на смисъла, на идеята и конкретното съдържание. Понякога и често пъти науката стига до определени характеристики (страни) от съдържанието на едно понятие. В случая – понятието информация. И то получава своето име – дума.
Второ, името се дава, запълнено само с част от съдържанието. В случая с думата информация съдържанието й до появата на теорията за информационното поле (15) е едно, а с теорията се стига до нова идея, която не просто допълва съдържанието на дотогавашното понятие информация, а „отваря” всички прозорци и врати за науката за нов прочит на Битието. В който процес главната въпросителна е резонансът на човешкото съзнание със света, който твори и сътворява, взаимодействайки с Вселената. (11)
Успоредно с развитието на човека и неговото общество се развива и науката, която изконно е призвана да помага на човека в усвояването на познанието. Това е и причината новата стара наука за света да се нарича информациология, наука за информационното поле, а не „обективен идеализъм” или друго название от терминологията на езотериката. Човек е достигнал до познанието точно на информационното поле и то не само обяснява древните познания на хората, но ги разкрива толкова пълно, колкото е нивото на развитието на човешката мисъл и духовност, т.е. на човешкото съзнание днес.
Остава въпросът как учените да използват занапред това понятие при неговата пораснала значимост, при драстичната промяна в неговата знакова система, при богатото разнообразие от значения, някои от които вече влизат в смислово противоречие – даже само от даденото като примери дотук. Очевидно е, че предстои по-задълбочено и всобхватно систематизиране, което да даде правилните насоки в използването на понятието информация в полза на еволюцията на човешкия род.
В заключение може да се твърди, че промяната на парадигмата днес е в пряка връзка с промяната на съзнанието на хората, а оттам и промяната на „познатите” непознати понятия и техните имена.
Литература:
1. Акимов 1999: Акимов Е. Облик физики и технологий в начале ХХІ века. Выступление на научно-педагогической конференции ”Идеи Живой Этики и Тайной Доктрины в современной науке и практической педагогике” в Экатеринбурге, Москва, изд. Шарк ;
2. Акимов 1996: Акимов Е. – Физика признает Сверхразум – сп. Чудеса и приключения.
3. Александрова 2007: Александрова Р. Невидимите хоризонти на славянския корен или – преди да обикнеш другия, научи се да обичаш себе си Сб. „Славяните и Европа”, съставители М. Младенова и Е. Дараданова, София , изд. „Херон прес”
4. Винарова, Вуков 2005: Винарова Ж., Вуков М .Информационни системи в медицината и здравеопазването, С., изд. „Сиела – софт енд паблишинг”
5. Грабовой 2003а: Грабовой, Гр. Прикладные структуры создающей области информации учебное пособие. М., ”А. В. Калашников”, 2003.
- Грабовой 2003б: Грабовой, Гр. Унифицированная система знаний. М., ”А. В. Калашников”, 2003
- Грабовой 2001: Грабовой, Гр. Ирациональные методы предотвращения глобальных катастрофических процессов, представляющих угрозу миру. [Лекционен курс.] М., 2001.
8. Пучко 2003: Пучко, Л. Г. Биолокация – приложна радиестезия. С., 2003
9. Тихоплав Тихоплав,2004а: Тихоплав, В., Т. Тихоплав. Кардиналният поврат. С., НСМ Медиа.
10.Тихоплав, Тихоплав 2006б: Тихоплав, В., Т. Тихоплав. Начало начал. СПб., ИД ”Весь”, 2003.
11.Тихоплав, Тихоплав 2008: Тихоплав В., Тихоплав Т. Съзнанието на Вселената. С., НСМ медиа.
12.Томов 1994: Томов Д. Въведение в научната информация и информационната култура, Варна, изд. „Колорпринт”..
13.Туджаров 2001: Туджаров Хр. Учебник по информатика, В. Търново,
14. http://www.tuj.asenevtsi.com/
15.Фомин 2000: Фомин Вл. – Научно-практически семинар по проблемите на информационното поле, Пловдив, май 2000 г.;
16. Шипов 2001: Шипов, Г. И. Теория физического вакуума в популярном изложении. М., Кириллица-1;
17. Юзвишин 1996: Юзвишин И. И. Информациология, учебник, Москва.
Източник: nauka.bg