Едно скромно постижение като откриването на барута нямаше да е достатъчно да направи името на Алфред Нобел (1833 – 1896) известно извън родната му Швеция. Но идеята му за отбелязване на постиженията на другите постоянно подновява през XX век славата, която не се свързва с живота му през XIX век. Според волята на Нобел постъпленията от щедрото завещание се използват за присъждане на ежегодни „Нобелови награди“ за постижения в различни науки. Победителите се определят от шведски комитет. През 1901 г. са присъдени първите награди:
Физика: Вилхелм Рьонтген, Германия, откривателят на Х-лъчите;
Химия: Якоб ван Хоф, Холандия, пионер на стерео-химията;
Физиология и медицина: Емил фон Беринг, Германия, бактериолог и имунолог, открил антитоксини на тетануса и дифтерита;
Литература: Рене Франсоа Сули-Прудом, Франция, поет, автор на „Справедливост и богатство“;
Мир: Двама победители – Жан-Анри Дюнан, Швейцария, основател на международния Червен кръст и Ф. Паси, Франция.
Нобелова награда за икономика започва да се присъжда едва през 1969 г.
Икономика: Двама победители – Дж. Тинберген, Холандия, и Р. Фриш, Норвегия.