Нийл Олдън Армстронг е американски астронавт на НАСА, който влиза в историята като първият човек стъпил на Луната. Той е авиоинженер, пилот от Военноморския флот, летец изпитател и университетски преподавател. Неговото име завинаги остава свързано с една от най-големите победи на човечеството в космическите изследвания.
Преди да стане астронавт Армстронг служи като офицер във Военноморския флот по време на Корейската война. След приключването на военната си служба получава бакалавърска степен от университета „Пардю“ и работи като летец изпитател в Националния консултативен комитет по въздухоплаване. През този период извършва над 900 полета с различни летателни апарати.
Ранни години и образование
Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 година край Уапаконета, Охайо, в семейството на Стивън Кьониг Армстронг и Виола Луиз Енгел. Родителите му са от шотландско-ирландски и немски произход. В семейството има още две деца – сестра му Джун и брат му Дийн.
Стивън Армстронг работи като одитор за правителството на щата Охайо и семейството се мести често из щата. През първите 15 години от живота си Нийл Армстронг живее в 20 различни града. Това честото преместване формира неговия характер и адаптивност.
Любовта на Нийл Армстронг към авиацията се появява още през детството му. Едва двегодишен е заведен от баща си на въздушно състезание в Кливланд. На 20 юли 1936 година, само на шестгодишна възраст, той за пръв път лети на самолет, когато баща му го качва на Форд Тримотор в Уорън.
Последното преместване на семейството е обратно в Уапаконета през 1944 година. Там Нийл учи в местната гимназия „Блум“ и започва да взима уроци по летене. На шестнадесетия си рожден ден получава учебен сертификат за летене, а по-късно през август прави първия си самостоятелен полет преди дори да има шофьорска книжка.
През 1947 година Армстронг започва да следва авиоинженерство в университета „Пардю“ в Уест Лафайет. Обучението му е финансирано по програма на Военноморския флот. Програмата предвижда студентите да учат две години, след това да преминават двугодишно обучение за пилоти и да служат една година в авиацията на флота.
Нийл Армстронг получава повиквателна за служба във Военноморския флот на 26 януари 1949 г. В продължение на 18 месеца се подготвя в учебно-тренировъчния център в Пенсакола, Флорида. Получава квалификация за кацане на самолетоносачите „Кабот“ и „Райт“.
На 16 август 1950 г., две седмици след своя двадесети рожден ден, той завършва школата и получава квалификация „пилот от ВМС“. Първото му назначение е в учебно-бойна ескадрила 7, базирана в Сан Диего, Калифорния, където лети на самолет F-9 Пантера.
На 5 януари 1951 година Нийл Армстронг е зачислен в състава на бойна ескадрила 51 на самолетоносача „Есекс“. Извършва първия си полет с реактивен самолет – „Grumman F9F Panther“. В края на юни „Есекс“ с ескадрилата заминава за Корея, където самолетите трябва да бъдат използвани като щурмови в Корейската война.
На 29 август 1951 година Армстронг осъществява първата си бойна мисия като ескортира разузнавателен самолет над Сонджин. На 3 септември извършва въоръжен разузнавателен полет над основни транспортни и складови съоръжения западно от Уънсан. При ниска бомбена атака със скорост около 560 км/ч самолетът му е ударен от зенитния огън.
Опитвайки се да овладее машината, той се сблъсква със стълб с височина 6 метра, който откъсва метър от дясното крило на самолета. Въпреки това Армстронг успява да върне самолета над приятелска територия, след което губи елерон и е принуден да катапултира. Той се опитва да катапултира над морето, но вятърът го връща на сушата, където е открит от негов колега от флота с джип.
След като приключва военната си служба във флота, Нийл Армстронг се връща в университета „Пардю“. Там има най-голям успех в последните си четири семестъра. Преди Корея има средни оценки, но крайният му резултат е оценка 4,8 от 6,0. След връщането си се включва в различни организации, режисира студентски мюзикъл и участва в университетския оркестър.
След дипломирането си през 1955 година Нийл Армстронг решава да стане летец изпитател. Той кандидатства в Станцията за високоскоростни полети на Националния консултативен комитет по въздухоплаване във Военновъздушната база „Едуардс“ в южна Калифорния.
През следващите години Армстронг провежда над 900 изпитателни полета на различни летателни устройства. Той е проектен летец изпитател на военните самолети „North American F-100 Super Sabre“, „McDonnell F-101 Voodoo“ и „Lockheed F-104 Starfighter“. Лети и на експериментална машина „Bell X-1B“, с която на 15 август 1957 г. достига височина 18,3 километра.
Особено важна е работата му с „North American X-15“, с който достига височина 63,2 километра. Той е сред осемте елитни пилоти, участващи в програмата за създаване на параглайдер „NASA Paresev“. В кариерата си на тест пилот Нийл Армстронг има повече от 2400 полетни часа на 200 различни типа летателни апарати.
На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2. Той е един от двамата цивилни в тази селекция. Обучението по програмата Джемини започва веднага, като НАСА отчита огромния му опит и решава да му повери командването на мисията Джемини 8.
След участието си в програмите на Военновъздушните сили за пилотиран космически полет „Man In Space Soonest“ и „Boeing X-20 Dyna-Soar“, през 1962 година Армстронг се включва в Астронавтския корпус на НАСА.
Първия си полет в космоса Нийл Армстронг осъществява на 16 март 1966 г. на борда на космическия кораб Джемини 8 като команден пилот. Той става първият цивилен астронавт на НАСА с полет в космоса. Заедно с пилота Дейвид Скот извършват първото скачване на два космически апарата в историята на космонавтиката.
Мисията е драматична и за малко не приключва фатално. Корабът се скачва на околоземна орбита с безпилотен обект, но след скачването Джемини започва да се върти бързо около оста си, получава силен крен и започва да губи височина. Армстронг разделя двата кораба, но при повторното скачване проблемът се засилва.
Инженерите в Хюстън откриват неизправност в един от двигателите за стабилизиране на Джемини. С тяхна помощ Нийл успява да стабилизира кораба и да осъществи набелязаните от програмата цели. Поради силния стрес, на който са подложени астронавтите, е решено полетът да бъде прекратен след 10 часа и 41 минута.
Мисията е прекратена като първата аварийна ситуация по време на космически полет. Армстронг използва част от горивото си за контрол на навлизането в атмосферата, за да предотврати опасно завъртане на апарата.
Историческата мисия Аполо 11
На 5 април 1967 г. 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън – отговорен директор по екипажите в НАСА. Сред тях се намира човекът, който ще има честта да стъпи първи на лунната повърхност – Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на Аполо 8 и на основния – на Аполо 11.
На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на Аполо 11. Неговият командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност.
Историческите моменти на Луната
Космическият кораб стартира на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. Армстронг и пилотът на Лунния модул Едуин Олдрин се спускат на лунната повърхност и прекарват два часа и половина извън апарата. Майкъл Колинс остава в окололунна орбита в Командно-обслужващия модул.
На 21 юли същата година с думите „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството…“ Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната. Астронавтът престоява на нейната повърхност общо 2 часа и 31 минута.
Тримата астронавти са наградени с Президентски медал на свободата и Златен медал на Конгреса. Армстронг получава и Космически медал на честта на Конгреса на САЩ. Тези награди отразяват значимостта на постижението им за цялото човечество.
Нийл Армстронг умира в Синсинати на 25 август 2012 година, на 82-годишна възраст, след усложнения при извършен коронарен байпас. Неговото наследство продължава да вдъхновява поколения изследователи и мечтатели.
