Най-ранни вести за славяните
Славяните принадлежат към групата индоевропейски народи. Славянската етническа общност се е оформила през първото хилядолетие пр. н, е. в областта между горното течение на р. Одер — на запад, горното течение на р. Ока — на изток, Балтийско море — на север, и Карпатските планини — на юг.
За пръв път славяните се споменават в съчиненията на римските писатели през I в. от н. е. под името в е н е т и. Римляните знаят за венетите само това, че живеели уседнало и че границата между тях и германските племена била по р. Висла.
Името славяни се появява едва в VI в., когато започнали славянските нападения по дунавските граници на Източната римска империя (Византия). Отначало то било име само на едно племе, но с течение на времето се наложило като общо название за всички славяни.
Анти и славини през първата половина на VI в. Най-високо обществено-икономическо развитие между многобройните славянски племена в края на V в. достигнали антите и славините. Те били сродни във всяко отношение — и по език, и по начин на живот, и по материална култура. Славините живеели в областта от Дунавското устие — на изток до Днестър, а на северозапад и запад — от източните и северни склонове на Карпатите до горното течение на р. Висла. Антите обитавали земите между реките Днестър и Днепър. През първата половина на VI в. славините заели вече равнината между Карпатите и Дунав, а антите достигнали на изток до р. Донец.
Основното занимание на анти и славини от много векове било _ земеделието. Най-предпочитани от тях зърнени растения били пшеницата и просото. Те си служели с дървено рало, на което поставяли железен палешник. Втори важен клон от стопанската дейност на анти и славяни било скотовъдството. Те отглеждали говеда, свини, кози, овце и коне. Наред с това те се занимавали още и с риболовство и лов.
Антите и славяните познавали редица занаяти, между които на първо място грънчарството и. ковачеството. Те умеели да изработват удобни лодки от трупа на едно дърво, с които предприемали и далечни морски пътувания.
Търговията на анти и славини била ограничена. Те внасяли от черноморските и дунавски градове на Източната римска империя оръжия и украшения, а изнасяли кожи, восък и храни.
Анти и славини живеели в малки къщи, направени от замазан с глина плет и покрити със слама, тръстика или шума. Край къщите им имало складове за запазване на храни.
Селищата на славяни и анти се намирали обикновено в по-недостъпни места, край реките, езерата и блатата.
Родовообщинният строй на антите и славяните се намирал в стадия на своето крайно разложение. Икономическата единица у антите и славяните било голямото патриархално семейство, начело на което стоял мъжът. Отделните семейства били обединени в община, която вече се превръщала от родова в териториална. Но териториалната община запазвала все още някои белези на родовата, като например периодичното преразпределение на земята, която била вече частна собственост на семействата. Пасищата, горите, реките и пр. били общинска собственост. От тях можел да се ползва всеки член на общината. Всички въпроси на общината се разрешавали по общо съгласие. Общините се обединявали в племенана начело, на който стояли племенни вождове. Последните ръководели предимно военните дела на племето. Всички въпроси на племето се решавали от народно събрание, в което участвали възрастните мъже. Това е политическата организация, наречена военна демокрация.
Племената враждували постоянно помежду си, но по време на опасност се обединявали против общия враг. Така възниквали от време на време по-големи племенни обединения, племенни съюзи, които с развитието на обществено-икономическите отношения у славяни и анти добивали все по-голяма трайност.
Робството у славяни и анти имало патриархален характер. Те превръщали военнопленниците в роби, но не ги задържали за дълго. Ако робът не можел да се откупи с ценности, той работел известно време на своя господар и след това получавал свободата си. Член на племето не можел да бъде заробен от свой съплеменник. Робският труд изобщо нямал почти никакво значение в стопанството на анти и славяни.
Въоръжението на антите и славяните се състояло от две малки копия, тежък щит, дървен лък, стрели, намазани с отрова, и понякога брадва. Войската им била пеша. Конницата била употребявана главно за разузнаване. Анти и славяни воювали в разпръснат строй и предпочитали да се бият в гори, блата и други труднодостъпни места. В сраженията те прибягвали до различни тактически хитрости: нападали с изненада и от всички страни врага, прикривали се по дърветата, притаявали се по дъната на реките и езерата, като дишали през тръстикови пръчки.
Антите и славините били високи, здрави и издръжливи хора. Те понасяли лека горещина и студ, голота на тялото и недостиг на храна.
В нравите на антите и славяните се пазели множество останки от времето, когато живеели в родови общини. Така например те се смятали за задължени да покровителстват и защищават госта си и да отмъстят за него, ако той пострада. Прекарали векове свободен живот с демократични наредби, те обичали безпрецедентно свободата.
На искането на аварския хаган да му се подчини, славянският вожд от втората половина на VI в. Добрента отговорил: „Родил ли се е на света и греят ли го лъчите на слънцето този, който би си подчинил нашата сила? Ние сме свикнали да владеем чужда земя, а не други да владеят нашата. И в това ние сме уверени, докато на света съществува войната и мечът!“
В съответствие с обществено-икономическото им развитие религиозните представи на анти и славяни били твърде напреднали. Те вярвали в един главен бог, творец на мълнията и господар на света. Те принасяли в жертва бикове и други животни. Когато се намирали в опасност, те давали обет на своя бог, че ще му принесат жертва, ако се спасят, и винаги изпълнявали обещанието си. Освен този бог, известен по-късно с името Перун, анти и славяни обожествявали и почитали различни духове и митически същества, които според тях обитавали горите, реките, планините и пр. И на тези божества били принасяни жертви. При жертвоприношението анти и славяни гадаели за бъдещето си и за успеха или неуспеха на своите бъдещи начинания.
Войни на анти и славяни с Византия и заселване на Балканския полуостров.
В началото на VI в. антите и славяните започнали да извършват постоянни набези в територията на Византия. Особено се засилили техните нападения през първата половина на века. Византийското правителство взело решителни мерки против тях, като възобновило почти цялата римска отбранителна крепостна система по Дунав и в земите на север и юг от Стара планина. Построени били и редица нови крепости и крепостни кули. Но нито крепостите, нито техните гарнизони могли да спрат буйния поток на нашествениците. Не помогнала на Византия и междуособната война, избухнала през 533г. между анти и славяни по интриги на византийската дипломация. През 550 г. славяните при едно от най-големите си нападения във византийската територия презимували тук, сякаш се намирали в своя собствена земя.
Анти и славяни кръстосвали надлъж и шир Балканския полуостров, като достигали до днешна Гърция, до Цариград и Дарданелите. През втората половина на VI в. те започнали да превземат градове и крепости, служейки си отначало с тактически хитрости, а след това и с обсадни машини. В края на века те почнали да обсаждат и някои важни византийски военно-административни центрове като Солун. В много случаи те действали заедно с други „варвари“ — кутрнгури, авари и пр.
Славянските походи на територията на Византия имали първоначално за цел само грабеж и плячка. Нападателите отвличали всичко, каквото им се изпречвало по пътя и след това се връщали обратно. От втората половина на VI в. насам обаче славяните започнали да отсядат вече трайно в заетите земи и да се заселват в тях. Към средата на VII в. заселването на славяните в Балканския полуостров в общи линии било завършено.
Една голяма група племена се установили в провинциите Мизия (днешна Северна България), в Тракия, Македония, в Епир, в Тесалия, в Южна Гърция, в днешна Албания. Всички тези племена били напълно еднакви помежду си и са известни с названието славянин от „българската група“. Техни съседи, които заели през VII в. северозападните краища на Балканския полуостров, били славянските племена от „сърбохърватската група“. Впоследствие славяните от „българската група“, смесвайки се с прабългарите и завареното тракийско население, образували българския народ, а племената от „сърбохърватската група“ образували сръбския и хърватския народи.
Една част от славяните пак от „българската група“ останали в днешна Унгария и Румъния. С течение на времето те били асимилирани от унгарците и румънците, като оставили значителни следи в техния език.
Племенно единство между руските и българските славяни. Голяма част от антите и част от славяните останали и в своите стари северни обиталища и послужили за основа на руската народност (великоруси, украинци и белоруси). Преселените на Балканския полуостров славяни и анти влезли в основата на българската народност. Ето защо между руския и българския народ съществува тясно племенно родство и единство.
Племенното единство между заселените на Балканския полуостров славяни и русите може да се проследи както в названията на някои антски и славянски племена, тъй и в названията на градове села и местности. Така племената севери, дреговичи или драговити и смоляни се срещат през Средновековието и в Русия, и в България. Името на руския град Пльсков (днешния Псков, немското му название е Плескау) напълно съвпада с името на първата българска столица Пльсков (Плиска). Втората столица на България, Преслав, има множество двойници в Русия: Переяславл, Переяславьц и др.
Сходствата и общите черти между руския и българския език са също така останки от едно по-старо племенно единство, единството на анти и славяни.
Причини за успеха на славянското заселване на Балканския полуостров. Настаняването на славяните на Балканския полуостров станало против желанието и волята на цариградското правителство. Византия била заета твърде сериозно с войните си против перси и арабий не могла да окаже почти никаква съпротива на славянската вълна от север. Славяните завоювали новата си родина с меч и се чувствали тук като победители.
Но успехът на славяните при завоюването на Балканския по
уостров не се дължи само на външните затруднения на Византия поради войните й с перси и араби. Той се дължи преди всичко на нейното вътрешно състояние. Робовладелските обществено-икономически форми в нея все още се запазвали. Колонатът тежал на селското население не по-малко от гнета, упражняван от робовладелците над робите. Данъчните тежести, гнетът на държавната бюрокрация и експлоатацията от страна на византийската поземлена аристокрация се увеличили извънредно много. Всичко това изострило , още повече класовата_борба в империята и имало за последица отслабването на нейните защитни сили.
Потиснатото, население изразявало своето недоволство по наиразлични начини. То прибягвало и до открити бунтове и въстания. Особено забележителни са войнишките движения в началото на VII в. Войската, която в своето мнозинство се състояла от селяни, отказвала на няколко пъти да се бие с „варварите“.
Значение на славянското заселване на Балканския полуостров. Войните на славяните с Византия били един от решаващите фактори за важните исторически промени, настанали през VI—VII в. в Югоизточна Европа.
Славянските нашествия в територията на Византия задълбочили кризата в робовладелския строй на империята. Със завладяването на Балканския полуостров славяните нанесли решителен удар на останките от прогнилата робовладелска система. Те ликвидирали робството и освободили колоните от зависимостта и експлоатацията на едрата робовладелска аристокрация. По този начин те се явили съюзници на робите и колоните във вековната им борба против техните угнетители.
Донесли своята свободна селска община, славяните спомогнали за възраждането на селската община във_Визадтия което било предпоставка за изграждането на нов, по-прогресивен обществено-икономически строй в старата робовладелска империя — феодализма. При това преобладаващото наличие на свободни селяни означавало засилване на финансовата и военна мощ на империята. По този начин Византия заздравила своите външнополитически позиции и успяла да се справи с арабите, които напирали по нейните малоазийски граници.
Най-сетне славяните, които останали под властта на Византия, внесли своя дял в създаването на средновековната византийска култура.
Решителното участие на славяните в обществено-икономическите промени, извършени през VI—VII в. в Европейския югоизток, има световноисторическо значение. Създавайки нови условия за развитието на Византия, те спомогнали за запазването на античната култура, която именно чрез Византия стана достъпна за новото време.
Съдба на старото население на полуострова. Нашествията на „варварите“ в балканските земи от III в. насам имали за последица известно намаление на обитаващото тук тракийско население. Все пак славяните заварили значителен брой жители от дотогавашното население на полуострова. От тях именно славянските нашественици усвоили редица названия на селища и местности в завоюваните земи. Така например гръцките названия на градовете Адрианополис и Филипополис не били възприети от славяните, които ги нарекли с имекага Одрин — от името иа тракийското племе одриси, чиято столица бил по-рано градът, и Пловдив — от тракийското име на града Пулпудева.
Завареното в полуострова тракийско население се смесило със своите завоеватели, приели езика им и скоро се стопило в славянското море.Само една малка част от тракийското и илирийското население на Балканския полуостров се запазила от славянизиране, като се оттеглила по планините на запад. Това са днешните албанци. Друга част от траките, които още по-рано били романизувани, също се изтеглила в планинските области на югозападната част на Балканския полуостров. Това са днешните власи.