Отляво, небулата Месиер 78 ( англ. Messier 78 ) е показана в композитна картина от трите току-що споменати телескопа. Зеления спектър е 160-микронната, далечно-инфрачервена светлина, заснета от Камерата-Спектрометър с Масив от Фотодетектори ( PACS ) na Herschel. Синия спектър е 24-микронната светлина от Шпитцър. И последно, 870-микронната радиовълнова светлина събрана от APEX е в червено.Отдясно същия регион е показан в отделна композитна картина от три цвята, която показва инфрачервените наблюдения от два инструмента на борда на космическия телескоп Spitzer на НАСА. Синьото представя 3.6 и 4.5-кимронната светлина и зеленото – 5.8 и 8 микрона, и двете заснети от Инфрачервения Масив от Камери на Spitzer ( IRAC ). Червеното е 24-микронната светлина, засечена от Многолентовия Фотометър за Изображения на Spitzer( MIPS ). Изображението е благодарение на : NASA/ESA/ESO/JPL-Caltech/ Института за астрономия Max-Planck.
Екип от астрономи са намерили едни от най-младите звезди които сме виждали някога, давайки на учените прозорец към най-ранните и най-малко разучени фази на формирането на звездите.
Пасадена, Калифорния – астрономите са намерили едни от най-младите звезди които сме виждали някога, благодарение на космическата обсерватория Herschel – мисия на Европейската космическа агенция и с голям принос от НАСА.
Наблюденията на космическия телескоп Spitzer на НАСА и на телескопа „Експеримент за намиране на пътища Атакама“ ( APEX ) – колаборация, която включва Института за радио астрономия Макс Планк в Германия, космическата обсерватория Онсала в Швеция, и Южната Европейска обсерватория в Германия, също допринесоха за откритията.
Плътни облаци от газ и прах заобикалят раждащите се звезди, познати като протозвезди, което прави намирането им трудно. Петнадесетте наскоро наблюдавани протозвезди са се появили изненадващо в наблюдение на най-голямото място за формация на звезди близо до нашата Слънчева система, разположено в съзвездието Орион. Откритието дава на учените идея за една от най-ранните и най-малко разучени фази на формирането на звездите.
„Herschel разкри най-голямата съвкупност от такива млади звезди на едно място, в което се формират“, казва Амелия Щуц, главен автор на труд, който ще бъде публикуван в Астрофизическия журнал, и след-докторантски изследовател в института по астрономия Макс Планк в Хайделберг, Германия. „С тези резултати, ние сме все по-близо до това да сме свидетели на момента, в който звезда започва да се образува“.
Звездите се зараждат от гравитационния колапс на масивни облаци от газове и прах. Тази трансформация от разпръснат хладен газ в кълбото от супер гореща плазма , което ние наричаме звезда се случва относително бързо според космическите стандарти. Процесът продължава само няколко стотици хиляди години. Откриването на протозвезди в техните ранни, най-краткотрайни и мъгливи етапи обаче се оказва предизвикателство.
Астрономите от много време изследват звездните „бебешки години“ в комплексът на молекулярния облак Орион, голямо струпване на облаци формиращи звезди. Те не са забелязали нови протозвезди докато Хершел наблюдаваше района.
„Предишни проучвания пропуснаха най-гъстите, млади и потенциално екстремни и студени протозвезди в Орион,“ каза Штуц. „Тези източници може да ни помогнат да разберем по-добре как процесите на формиране на звездите се случват в техните ранни етапи, когато повечето от звездната маса се е натрупала и физическите условия са най-трудни за наблюдение.“
Хершел шпионира протозвездите чрез далечна инфрачервена светлина или чрез дълги дължини на вълните, които могат да преминат през плътните облаци около зараждащите се звезди, които блокират по-силната енергия и късите дължини на вълните, включително светлината, която нашите очи виждат.
Камерата с масив от фотодетектори и спектрометър на Herschel ( PACS ) е събрала светлина с дължина на вълната 70 до 160 мирометра, сравнима с широчината на един човешки косъм. Учени сравняват тези наблюдения с предишни снимки на региони с формиране на звезди в Орион, заснети от Шпитцър. Изключително млади протозвезди са идентифицирани в изображенията на Herschel, но са прекалено студени за да бъдат засечени в данните от Шпитцър. Те са били потвърдени с радиовълнови наблюдения от земния телескоп АПЕКС.
„Нашите наблюдения предоставят първи поглед в протозвездите, които току-що са започнали да светят в далечните инфрачервени дължини на вълните“, казва съавтора на доклада Елиза Фурлан, която е след-докторантски сътрудник по изследванията в Националната обсерватория за оптическа астрономия в Тъксън, Аризона.
От 15 ново открити протозвезди, 11 притежават силно червени цветове, което означава, че тяхната светлина е към по-слабо енергийния електромагнитен спектър. Това излъчване на светлина индикира, че звездите са все още дълбоко загнездени в облак от газове, което означава че те са много млади. Още седем протозвезди забелязани преди от Шпицер, споделят тези характеристики. Заедно тези 18 зараждащи се звезди представляват само 5% от протозвездите и кандидатите за протозвезди, наблюдавани в Орион. Тази цифра предполага, че най-младите звезди са прекарали около 25 000 години в тази фаза на развитие, което е само кратък миг, имайки предвид факта, че звезда като Слънцето живее около 10 милиарда години.
Изследователите се надяват да документират хронологически всеки етап от развитието на звездата като семеен албум, от преди раждането до ранно детство, когато планетите придобиват форма.
„С тези скорошни открития ние добавяме важна липсваща снимка от семейния албум на развитието на небесните тела“, казва Глен Уолгрън, учен в програмата Herschel на щаба на НАСА във Вашингтон. „Herschel ни позволи да изучаваме звездите в тяхното детство“.
Herschel е мисия на Европейската космическа агенция, инструментите за която са предоставени от консорциум от Европейски институти с важно участие на НАСА. Офиса на проекта Herschel в НАСА е разположен в Лабораторията за ракетни двигатели на агенцията в Пасадена, Калифорния. ЛРД е подразделение на Калифорнийския технологически институт в Пасадена.
PDF копие на изследването: A Herschel and APEX Census of the Reddest Sources in Orion: Searching for the Youngest Protostars
Източник: Уитни, Лаборатория по ракетни двигатели, НАСА.
Изображение: НАСА/ESA/ESO/JPL-Caltech/ Институт по астрономия Макс Планк