През 1927 година проф. Томас Парнел започва т.нар. „Експеримент на капещият катран“. В Куинсландския университет в Австралия той поставя черен смолист катран, за да се види колко бързо ще тече. Този експериментът продължава и днес, а средно на девет години по еднакапка катран капва от фунията. Няма свидетели, които да са видели с очите си как става това. Заключението направено засега е, че вътрешното триене (вискозитетът) на катрана е приблизително 230 милиарда пъти по-голям от вътрешното триене (вискозитетът) на водата. Ако имаме щастието да доживеем края на този експеримент, може и да узнаем и някой друг извод…
Дата | Събитие | Продължителност в години | ||
---|---|---|---|---|
Месеци | ||||
1927 | Създаване на експеримента | |||
Октомври 1930 | нарязване | |||
Декември 1938 | 1-ва капка | 8.1 | 98 | |
Февруари 1947 | 2-ра капка | 8.2 | 99 | |
Април 1954 | 3-та капка | 7.2 | 86 | |
Май 1962 | 4-та капка | 8.1 | 97 | |
Август 1970 | 5-та капка | 8.3 | 99 | |
Април 1979 | 6-та капка | 8.7 | 104 | |
Юли 1988 | 7-ма капка | 9.2 | 111 | |
Ноември 2000 | 8-ма капка | 12.3 | 148 | |
Април 2014 | 9-та капка | 13.4 | 156 |