1. „Цитати от любими книги“ от Христина Мираз – Някои хора подчертават любими цитати в книгите, други мразят да драскат по изданията си и предпочитат да ги записват в тефтер. А после втори, трети, четвърти… за пръв път обаче виждам издание, което не събира просто цитати и мисли, афоризми или фрази на известни хора. Христина Мираз не просто сглобява колекция от цитати от любими книги, но и ни напомня за тях и защо трябва да ги препрочетем. От друга страна издателство „Апостроф” ни дава шанс сами да допишем това издание като запълним третата част от книгата с наши собствени любими цитати.
2. „Какво забрави Алис“ на Лиан Мориарти – На 39 години Алис си удря главата и забравя последните 10 години от живота си. Заедно с хубаво си тръгва и лошото и Алис изобщо не знае в какво се е превърнала. Търси любимия си съпруг, с когото към днешна дата се развежда и не познава трите си деца, които е родила междувременно. „Никога не е късно да започнеш отначало и да го направиш по-добре”, казва Опра Уинфри и това изказване важи изцяло за романа на австралийската писателка, която дава втори и по-добър шанс на своето семейство и на себе си. Роман топъл като пролетно слънце грабна сърцето ми по необичаен начин и ме накара да го харесам въпреки предсказуеми му финал и заради разкошното му чувство за хумор и стил.
3. „Небето се завърна“ на Клара Санчес – Има дни, в които небето сякаш пада върху нас и ние не можем да дишаме, мърдаме и мислим за своето оцеляване. В един такъв ден, успешната 26-годишна манекенка Патрисия си задава въпроса „А дали животът ми наистина е толкова подреден и щастлив, колкото си въобразявам?” оказва се, че всъщност е. Но междувременно към нейния успех са се лепнали още куп пиявици, които смучат от енергията и парите й. Класа Санчес допълва образа на манекенките, които имам в главата си и успя да създаде формата на работеща и отдадена жена. И 9 години на подиума са научили Патрисия да оцелява и да бъде борбена и силна. Тя оцелява, впрочем оцелява само тя, но какво значение има това. След 416 страници ние започваме да изпитваме истинска симпатия към нея и честно да си призная виждам във финала пролука за втора част на романа, който се надявам някой ден да получим.