1. „Все още Алис” на Лиса Геноува – тази книга, покорила много държави и преведена на над 30 езика има своя история. Бабата на невролога Лиса Геноува боледува от Алцхаймер, а Лиса си спомня добре нейните трудности, предизвикани от болестта. Като невролог тя си припомня нейните проблеми и решава да разкаже историята на това заболяване с по-различен сценарий – този, в който болният е 50-годишен професор по когнетивна психология в Харварт. Успехът на Алис не може да я предпази от болестите и тя с ужас установява, че от един момент нататък тя ще трябва да се състезава с времето, което безмилостно ще унищожава връзките в мозъка й и ще заличава места, имена, спомени. Алис ще трябва да напусне работата си, да намали излизанията сама и да се бори със себе си, мъчейки се да се запази. Книгата на Лиса, вдъхновила режисьора Ричард Линклейтър е тъжна и красива, но въпреки своята тъга, тя е красива със своя финал и послание, което ни изпраща.
2. „Какво знам със сигурност” на Опра Уинфри – Опра е една от известните личности, които наричаме с малкото й име и винаги знаем за кого иде реч. Малкото момиче от Мисисипи, покорило милиони сърца със своите вдъхновяващи предавания в „Шоуто на Опра Уинфри”, осмелила се да напусне медийния бизнес и създала своя собствена медия боравеща с радио, телевизионен канал и О’Magazine, е повече от вдъхновяваща. Милиардер, дарила стотици милиони за благотворителност, помагаща на хиляди хора да намерят дом, да получат образование, да създадат болници, училища, селища… Опра е океан от информация, опит и топлина. В случай, че имате нужда от малко вдъхновение, гледайте откъси от нейните предавания, винаги зареждат и винаги има какво да чуете от нея. А в случай, че имате нужда от съвети от тази жена, обърнете се към сборника със статии от рубриката в списанието й – „Какво знам със сигурност” Определено има какво да научите от книгата и от думите на Опра.
3. „Лавина” на Блага Димитрова – Един от най-известните романи на Блага Димитрова всъщност се ражда първоначално като сценарий през 1969 година. Тогава ДС забранява Блага да получи първа награда, а сценарий отлежава няколко години, докато семейство Пискови не създават разкошния филм „Лавина”. Междувременно през 1971 година Блага Димитрова пренаписва сценария и издава романа, който има пет издания, а от няколко месеца е отново на пазара. На 16 декември 1965 г. 11 алпиниста загиват от лавина под Мальовица и Блага е силно разтърсена от това събитие. Така се ражда идеята за романа, който влиза в сърцето и остава там завинаги.