Националната Астрономическата Обсерваторията (НАО) на връх Рожен е открита на 13.03.1981 г. Тя е най голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура, над 12 милиона лева. Тази астрономическа обсерватория е най голямата на балканския полуостров и изобщо из цяла югоизточна Европа. В тези години нашата страна е била на световно ниво сред държавите ,които са били развити в икономическата и в научна област. Със тази своя инвестиция в Астрономията България е допринесла много за световното астрономическо развитие.
НАО Рожен се намира в източните родопи близо до град Чепеларе. Стопанисва се от института по астрономия към БАН. Надморската височина на института е 1759 м. Тази част от географската точка на България е приета ,като най безоблачното място през цялата година. Тези фактори влияят положително за по-доброто наблюдаване на звездите. Годишно се посещава от между 10 000 и 12 000 туристи, за туристическа атракция е препоръчителна дестинация! Освен на прекрасната панорамна гледка през кулата, туристите могат да се насладят и на гледките към звездите и планетите през 80 тонният телескоп, който е от много висок клас и един от малкото такива телескопи във целия свят достъпен за обикновените посетители. Във НАО има изграден посетителски център със 18 сантиметров демонстрационен телескоп, лекционна зала и музейна сбирка за провеждане на научни срещи, стажове и школи.
История
По предложение на БАН е била финансирана НАО и започнало строителството на обсерваторията. Към края на 1979 г. е била завършена. Учените са били толкова нетърпеливи, че през 1980 г. са започнали своите наблюдателни дейности с една година по-рано от предвидената дата за официалното и откриване, и от тази дата до този момент българските ни учени са открили по вече от 100 астероида ,като 16 от тях си имат собствени български имена. През годините тази научна организация се справи със всякакъв вид предизвикателства, защото в НАО работят учени ,които работят със огромно желание и с голяма любов към Астрономията. Най голямата кула е с диаметър 20 метра и височина 36 метра за пръв път във света тогава е бил поставен телескоп който е бил 20 метра над земята с цел преодоляване на инверсионният въздушен слой. Куполът с неговите механизми за въртене тежат 210 тона.
Научна дейност
В НАО Рожен се изслеват: големи звезди, двойки звезди, огромни асоциации от звездни купове, в които понякога наброяват по-вече от 1 милион звезди ,обикалящи около общ център, където безспорно се намира невъобразимо тежко космическо тяло, учените смятат, че това тяло е голяма черна дупка, която всмуква с гравитацията си всичко, което се намира близо до нея, дори и светлината. Изследват се още и огромни облаци от газ и прах в които се образуват нови звезди. На 21.01.2014 г. английски астрономи регистрират едно много интересно явление за което съобщават и на българските си колеги, и на 25.01.2014 г. се наблюдава гагантски космически взрив наречен свръхнова, в близката до нас галактика “Пурата“ намираща се в съзвездието „Голяма мечка“ . Наблюдават се още и обекти от нашата слънчева система, като през 1994 година е наблюдаван астероид, който минава фатално близо покрай Юпитер и бива откъснат от орбитата си поради силната гравитационна сила на тази планета и се забива в нея, и разбира се всичко това се заснема и документира. Нашите учени най често работят със европейските си колеги от Сърбия, Чехия, Франция, Испаня, Англия и други държави които разполагат със нужната техника и желание. Въпреки финансовите трудности, с които се сблъсква тази институция, НАО Рожен поддържа едно добро световно ниво заслугата е изцяло на учените отдали живота си за тази фундаментална наука, Астрономия.
Структура
Нучна база – Комплексът се състои от няколко сгради-кули в които са монтирани телескопите, комплекс от жилищни сгради, метеорологична станция и малък параклис „Св. Дух“ със съчетанието на прекрасната природа на Родопите. Има 4 телескопа най големият от тях е и най големият на Балканите, той е със универсален двуметров рефлектор с оптическа система Ричи-Кретиен-Куде, Йена, който е изработен във заводите Карл-Цайс ,Виена. Обсерваторията още и разполага със 60 сантиметров фотометричен телескоп Касерген и със 50/70 сантиметров телескоп Шмит. През 2005 година беше монтиран 15 сантиметров слънчев коронограф, чрез който се изследва нашето слънце. Монтиран е на слънчевата кула на НАО Рожен. Институцията разполага още и с 5 CCD Камери. Тези камери са предназначени да преобразуват светлинния образ във електрически сигнал. НАО разполага още и със спектограф, двуканален фокален редуктор FoReRo 2, автогид за RC-фокуса на 2-метров телескоп и др.
Ръководство – Учените от ръководството на НАО се занимават със различни научни дейности основани на наблюденията на нощното небе, поддръжка на техника, писане на статии, даване на интервюта и още много дейности, които развиват институцията. Ето ги някои от учените в ръководните позиции: доц. Илиян Илиев, доц. Димитър Колев, доц. Невяна Маркова, доц. Георги Петров , доц. Милчо Цветков, н.с. Ина Барзова, доц. Петър Духлев, доц. Ренада Антова, н.с. Любомир Илиев, доц. Даниела Кирилова, доц. Борис Комитов, доц. Хараламби Марков, доц. Васил Попов, н.с. Татяна Русева, доц. Иванка Статева, доц. Антон Стригачев, доц. Николай Томов, доц. Радослав Заманов, доц. Румен Бачев, н.с. Момчил Дечев, н.с. Бойко Михов, физик Люба Славчева, н.с. Костадинка Колева, физик Веселина Колева, н.с. Ана Борисова, физик Мима Томова, физик Ася Цветкова, физик Люба Василева, н.с. Галин Борисов, физик Валентин Копчев, PhD Student Динко Димитров ,библиотекар Вилия Бонева.
Администрация – В Администрацията работят: Директор доц. д-р Таню Бонев, зам. директор доц. д-р Александър Антов, зам. Директор („НАО Рожен“) д-р Никола Петров, научен секретар доц. д-р Евгени Семков и Главен счетоводител Мариана Атанасова. В този отдел се отделя голямо внимание на правилното определяне на политиката на института – вземане на решения по отношение на области, в които да се развие НАО „Рожен“ както и справяне с многото належащи проблеми – например разходи или решения за подобрения в инфраструктурата.
Перспективи на научната институция и на самата наука
Переспективите на научната институция обхващат цялостната й дейност към по-добро равитие, като се започне от това ,да запазят конкурентноспособността си във получаването и разпространяването на информацията за наблюдаваните космическите обекти. Българските астрономи бяха сред първите, получили спектри на свръхновата звезда избухнала през януари 2014 г. И се стигне до модернизирането на наличната техника с която разполагат. Така например през 2009 година системата за управление на 2-метровия телескоп бе изцяло заменена с ново съвременно управление, а в момента се изработва ново управление за 60 см. телескоп Касегрен. „НАО Рожен“ работи и по много съвместни проекти с много други институции във и извън страната ни.
Източник: nauka.bg
