Автор: Екатерина Ангелова
Изображения на мозъка разкриват как нервните реакции към различни видове музика наистина оказват влияние върху регулирането на човешките емоции. Изследването доказва, че хората, особено тези, които „обработват” негативни чувства чрез музиката, реагират негативно на агресивна и тъжна музика.
Регулирането на емоциите е съществен компонент на психичното здраве. Слабото контролиране на емоциите се асоциира с психиатрични разстройства като например депресията. Клиничните терапевти знаят какво влияние музиката има върху емоциите и са склонни да я използват върху пациентите си с цел да подобрят настроението им и дори да облекчат симптоми на психични разстройства като депресията. Много хора обаче също слушат музика с подобна цел – регулиране на емоциите, а не се знае много относно това как този тип слушане влияе на психичното здраве. Изследователи от Центъра за интердисциплинарни музикални проучвания към Aalto University във Финландия решават да изследват връзката между психичното здраве, музикалните навици за слушане на музика и как невроните реагират на музикалните емоции чрез изследване на комбинация от изследване поведенчески данни и изображения на нервната система по време на експеримента. Изследването е публикувано в журнала Frontiers на сп. Human Neuroscience.
„Някои от начините за справяне с негативните емоции, един от които е преживяването, което означава постоянно премисляне на негативните емоции, са свързани с влошаване на психичното здраве. Искахме да научим дали може да има подобен ефект от слушане на определени музикални стилове” – обяснява Емили Карлсън, музикален терапевт и главен автор на изследването.
Пациентите са изследвани по няколко маркери за психично здраве, включително депресия, тревожност и невротизъм, и отчитат начините, по които те най-често са слушли музика, за да контролират емоциите си. Анализът показва, че тревожността и невротизмът са по-високи при участниците, които са склонни да слушат тъжна или агресивна музика, за да изразят чрез нея негативни чувства, особено при мъжете. „Този тип слушане дава резултати при изразяването на отрицателни чувства, не е задължително да задълбочи негативното настроение” – твърди др. Суви Шаакиро, съавтор на изследването и разработчик на теста MMR.
В стремежа си да изследват несъзнателните процеси на мозъка, регулиращи емоциите, учените записват нервната активност на участниците в експеримента с функционален магнитен резонанс (fMRI), докато те слушат записи с щастлива, тъжна и предизвикваща страх музика в центъра AMI на Университетът в Алто. Анализът показва, че мъжете, които са склонни да слушате музика, за да изразяват негативни чувства, имат по-слаба активност в медиалния главен мозък (mPFC). При жените, които са склонни да слушат музика, за да отвлекат вниманието си от негативни чувства, обаче, се наблюдава увеличена активност в mPFC. „Тези резултати показват връзка между различните музикални стилове и mPFC – активацията, което би могло да означава, че някои стилове упражняват дългосрочни ефекти върху мозъка.“
„Надяваме се, че нашите изследвания биха насърчили музикалните терапевти да говорят с техните клиенти относно музиката, която слушат извън сесията” – заключва Емили Карлсън – „и също така да насърчи всички да помислят как различните начини, по които те използват музиката могат да помогнат или навредят на собственото им благополучие”.
Източник: www.sciencedaily.com