Плодовете на мушмулата са сбор от витамини, минерали и изкушаващи вкуса удоволствия, а тя е от семейството на розоцветните растения. Дръвчето е с малки размери, достигащи до максимум четири метра, големи листа с мъхеста долна страна и нежни цветове с нюанси от деликатно бяло до кремаво жълто. Присъщ за красивите цветчета на мушмулата (от лат: mespilus germanica) е силният, наситен аромат.
Мушмулите са кръгли или крушовидни, обвити в тънък, мъхест слой. Вътрешността им може да бъде описана като вкус, смесица между сладко и кисело едновременно, в която се намират семенцата на плода. Те са твърди и в интерес на истината не се отделеят много лесно от него. За разлика от повечето плодове, мушмулите не са годни за консумация в периода на зрелостта си, когато все още са на самото дърво. Добре е да се хапват едва след като мине известно време, през което да престоят, да омекнат и дори леко да угният. Едва тогава вкусът им става приятен, плодовете им омекват до годно за консумация състояние и се насищат с пълен заряд от полезни вещества.
Мушмулата произлиза от Кавказ, но бързо се разпространява по целия свят. Вероятно това се дължи на факта, че не е претенциозна към почвата, на която е отглеждана, стига само да не е прекалено камениста и негостоприемна. Историята разказва, че дори нашите предшественици траките са познавали доста добре малкия плод и са ценели високо достойнствата му. Данните сочат, че хората в Западен Китай и Предна Азия са култивирали дръвчето в далечни времена – още хиляда години преди новата ера.
Мушмулите съдържат много пектин, ябълчена, лимонена и винена киселина. Във внушителни количества срещаме целулоза и скорбяла. Макар кафявите плодчета да са богати на захари, те са представени от фруктозата и глюкозата, което прави мушмулите подходящи за диабетиците. Здравословен плюс се явява съдържащият се в плодовете витамин C, витамините B1, B2, каротин и редица минерали – калций, фосфор, желязо, магнезий, калий, натрий и др.По химична структура мушмулите се доближават до яълките, като и в техните листа наблюдаваме наличие на дъбилни вещества.
Смята се, че плодовете, както и продуктите, които са произведени от тях, имат стимулиращо действие върху храносмилателната система, жлезите с вътрешна секреция, черния дроб, бъбреците и жлъчката. По тази причина се счита, че мушмулите са изключително полезни при болести, които засягат изброените органи, или просто в случаи, в които функциите им са намалени. Съдържащите се в плода органични киселини влияят благотворно върху кръвоносната и нервната система, както и при проява на различни стомашно-чревни смущения.
Консумацията на леко неузряла мушмула, в не съвсем омекнало състояние, би имала затягащо действие, докато зрялата мушмула в своето идеално за приемане състояние влияе като лаксатив. Мушмулата е отличен природен медикамент при възпаления на пикочните пътища и на бъбреците. Листата на мушмулата се считат за кръвоспиращо средство, способно да направи чудеса.
Как да съхраняваме плода от откъсването му до поднасянето на трапезата? Мушмулите трябва да се берат внимателно, без брулене и груби методи сваляне от дървото. Правилното съхранение предполага хладни и проветриви помещения и редовно преглеждане за отстраняване на негодните плодове. За да се ограничи максимално развалянето, е важно набраните мушмули, поставени в касетки, да са със слоеве не по-дебели от 40 см до максимум 50 см. Сланата възпрепятства по-дългото съхраняване на плодовете, което иначе може да продължи и два месеца. В случай, че са били изложени на слана, препоръчително е мушмулите да се консумират без отлагане, защото осланяването може да доведе до разваляне на цялата партида.
Източник: http://agronovinite.com/