Мръсни дни (25.12-6.01). В предхристиянските вярвания на българите съществуват множествофантастични същества. Както много от древните религии, така и врелигиозните представи на прабългарите е залегнала философията надуализма. В нашите митологични представи ясно се различават добри илоши свръхестествени същества. Този дуализъм е характерен не само задревните религиозни практики, но и за много от съвременните религии, втова число и християнството.
Въпреки приетото от българите и изповядвано и днес християнство, то тене променят изцяло своите религиозни възгледи от предхристиянския сипериод. Самата българска православна църква възприема много от нашитеезически традиции, поради това източното православие става достъпно занарода ни. Съществуващите до този момент религиозни представи набългарите оказват влияние и върху неговия фолклор и народен календар.
Непосредствено след Рождество Христово според народните вярваниязапочват тъй наречените Мръсни или Погани дни. Те траят до Богоявление(Йордановден) – 6.01
Пак според тези вярвания, през този период се активират всички лошисили. Те излизат след залез слънце и изчезват при първи петли ( около 3часа сутринта ). От полунощ до първи петли ходят различни духове. Някоиот тях като караконджоло са пакостливи, но не нанасят трайни вреди начовека. Народът ги рисува, като получовеци, полуконе. Според народнотоповерие от главата до предните си крака каракоджолото има човешкичерти, а другата половина на неговото тяло има външните белези на коня.Но освен копита и конска опашка този дух има и криле, с които хвърчи.Старите хора са вярвали, че ако случайно човек замръкне и не дай Божетой да е на път, то караконджолото го възсядал. Той не напуска човека,докато не пропеят първи петли, тогава този дух губи своята сила.
Освен караконджоло в нощите след Коледа бродят и други сили. За разликаот получовека караконджоло те са зли духове, които вредят повече нахората. В тези нощи навън ходят вещици, вампири, нави, таласъми и др.Те в повечето случаи причиняват смърт на обикновения човек.
Старите хора смятат, че вещица става тази жена, която е минала 50 години. Тя може да е стара мома, бездетна или вдовица. За да станевещица, тя трябва да вземе на Велики четвъртък първото снесено от чернакокошка яйце. Трябва да е преди изгрев слънце. След като го вземе тя гослага под мишниците си докато се излюпи. Тогава пилето се коли на пустоогнище. С неговата кръв бъдещата вещица си намазва тялото. Тя не секъпе в продължение на 40 дена. Когато изтече този срок, тя се изкъпваслед полунощ в опачница (воденица, чието ветло се обръща на обратно).Малко по-късно тя отново идва на същото място, където се полива съсспециални билки, които народа нарича самодивски. Те също биват сваренина пусто огнище.
Едва след тези действия тя получава силата да прави и разваля магии.Според народните вярвания, след като приключи с тези ритуали, вещицатаот този момент нататък придава душата си на дявола. От него получаватази сила. Те вече получават познания за всички болести и билки. Освентова тези жени могат не само да лекуват. В същото време вещиците могати да причинят и смърт на даден човек.
Освен от вещиците хората са се страхували и от вампирите, навите италасъмите. За разлика от вещиците, вампирите, навите и таласъмитепроизлизат от вече починали хора.
Когато един човек почине и неговото тяло бива прескочено от животно, тотой се превръща във вампир. Но в такива се превръщат и тези хора, коитоса умрели от насилствена смърт или от дълбока старост. Във вампири илиплътеници се превръщат и хората, които не са приели светото кръщене, икоито не са погребани прикадени. Това важи и за тези, които сапогребани неокъпани.
Старите хора смятат, че вампирът е въплатената душа или сянка начовека. Тя броди през нощта и прави пакости през първите 40 дни отсмъртта на човека. Тази сянка излиза след полунощ и изчезва при първипетли. Но ако през това време не е убита, нейната мощ се усилва и тязапочва да броди и през деня. Това обикновено е душата на човек, койтопреживе е натрупал много грехове.
След като минат тези 40 дни сянката или душата на починалия се оплътяваи приема образа на човека преди неговата смърт. Това нещо старите хоранаричат укостяване. Самите вампири имат същата структура на тялото катоживите хора, но те нямат кости. Те имат хрущяли. Тези вампирясали хораводят обикновен живот и могат да се женят. Децата на вампирите илиплътениците се наричат глогове. Единствено те ги виждат и могат даубият вампирите. Но за да бъде убит един вампир човека не трябва да есамо негово дете, но самия глог трябва да е заченат и роден в събота.
През тези зимни нощи наред с кароконджолото, вещиците и вампирите навънбродят нави и таласъми. Въпреки че и навите, и таласъмите сасръхестествени същества, то представата на старите българи за тях еразлична.
Обикновено хората си представят навите като малки голи пилета. Те садушите на починалите насилствено преди и след раждане деца. Такива са ипочиналите некръстени деца.
Както вампирясалите хора, така и душите на самите нави бродят и семъчат. Те постоянно търсят своята майка, за да й напакостят за това,което им е сторила. По този начин навите си отмъщават. Тяхнотоотмъщение застига не само собствените им майки, но и всяка бременнажена или родилка. Затова народа предприема различни начини запредпазване на бъдещите майки и на жените, които вече са станалитакива.
За разлика от навите в представите на хората таласъмите имат човешки и животински образ.
В първия случай това се отнася към строителната практика да се зазидва сянка или цял човек в основите на мост, чешма и др.
Народното поверие гласи, че ако се вгради сянката или тялото на даденчовек, то мостът или чешмата ще бъдат здрави. За да се вгради обачесянката, всичко това трябва се направи на пладне и скришом отнабелязания човек. Майсторът тогава премерва с пръчка сянката нажертвата и я вгражда в основите. Човекът, чиято сянка е вградена умираслед известно време. Всички лекове са безсилни пред това.
Зазиданата сянка или душа на вече починалия човек се мъчи. Тя може даизлезе от своя затвор след 7-9 години, ако пък зазиданият е бил грешен,душата (VсянкатаV) му излиза едва след 32 години.
В началото вградената сянка излиза през нощта, като се явява в образана починалия човек – мъж, жена или мома. Ако е жена или мома тя пее.
Освен, чрез ликът на обречения човек, сянката приема и образи наразлични животни. Тя се появява под формата на някое животно тогава,когато покрай мястото, където е зазидана случайно мине пътник. Товаобикновено става след полунощ. Мислейки нещастния пътник за майстора,който й е причинил това зло, тя го убива.
Животните, в чиито образ се въплатява вградената сянка старите хора наричат таласъми.
Във втория случай (народът си представя талъсъмите) като духовепазители на закопани съкровища. Те се явяват в образа на различниживотни. Както зазиданата човешка сянка, така и духовете пазители назаровеното имане убиват хора. Тези таласъми убиват само хора, които приопит да се доберат до заровеното златно съкровище не са успяли даизпълнят условията на човека, който го е закопал. Тъй като всяко иманее прокълнато, то може да бъде дадено на човека, който го е открил безпоследния да пострада при определени условия.
Пазителите на тези съкровища единствено не нападат сираци, тогава самозлатото се дава на такива хора. Единствено те могат да го ползват съсздраве и щастие.
От споменатото до тук виждаме, че не всички духове вредят на хората.Някои от тях, макар и да им правят пакости не причиняват физическасмърт на хората. Но наред с тях има и такива, които довеждат до полудаи смърт обикновения човек, който се е оказал на неподходящото място внеподходящото време.
За да се предпазят именно от злите духове нашите предци предприематредица предпазни мерки срещу тях. Най-широко разпространение иманосенето на чесън в пазвата. Понеже този чеснов лук е отБъднивечерската трапеза, то той е прикаден. Такъв чесън носят иколедарите в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. Освен това коледаритепреди да тръгнат изпиват прекадена вода от празничната трапеза, в коятопреди това са били сложени въглени от Бъдника. Така, че караконджолотои другите лоши сили не са могли да ги нападат.
Наред с тези предпазни мерки българите са използвали и различни видовебилки, които имат магическа сила. Те също пропъждат злите сили.
В много от вярванията на българите се преплитат по-стари представи завидимия и невидимия свят. Забелязват се реминисценции от древногръцкатаи тракийска религиозна система. Пример за това мога да посочапредставата на нашия народ за караконджоло. Образът на товасръхестествено същество много прилича на древногръцките сатири, коитоса полухора, полуконе. Те са спътници на боговете и най-вече на Дионис,които понякога правят различни пакости.
В нашите народни вярвания се срещат и елементи от религиозните вярванияна траки, гърци, египтяни и други в задгробния живот, както и запътуването на душата в отвъдния свят. Това обаче не винаги е билогладко. Понякога тя е трябвало да извърви дълъг и мъчителен път пълен спрепятствия, за да намери покой.
Тези два примера ни довеждат на мисълта, че въпреки християнството,което сме приели, в нашите религиозни представи се е съхранила част отрелигиозния мироглед на древните народи.
Използвана литература:
Маринов, Д. Жива старина: Вярванията или суеверията на народа. Русе, 1891; С., 2003, 308-320.
