„Винаги е по-лесно да откриеш и провъзгласиш общи принципи, отколкото да ги приложиш на дело.”
Уинстън Чърчил, британски политик и държавник
Може би първата мисъл на всеки един от нас, когато чуе името на Уинстън Чърчил, е неговите странен характер и чувство за хумор. Пословични са анекдотите, които се разказват за реакциите на държавника и оратора на Великобритания, получил Нобелова награда за литература и водил Обединеното кралство през Втората световна война. Защото фразите, които сър Чърчил е изстрелвал в отговор на чужди забележки, са просто неповторими по своята крайност и оригиналност.
Именно тези фрази, някои от които познаваме толкова добре, че дори не помним кой точно ги е произнесъл, са събрани в книгата „Мисли & анекдоти на Уинстън Чърчил” на издателство Фама. Когато тя попадна у мен, аз я прочетох и си отбелязах някои любими или просто забавни изказвания и оставих книгата. След няколко седмици тя попадна в ръцете ми и отново я прелистих, прехвърляйки наум думите: „Властта на човека се разпростря във всички области, освен върху него самия”, както и „Времето е лош съюзник” и затворих книгата с усмивка. Днес щях да натиря носа на някого с думите, „Нали знаеш какво е казал Чърчил…” – тази фраза „Нали знаеш какво е казал” е страхотно оръжие.
След седмици, изпаднала в творческа празнота, посегнах към книгата, защото подозирах, че на някоя от тези 111 страници ще има нещичко за мен. Отворих наслуки и попаднах на историята за Чърчил и Бърнард Шоу, която ми напомни, че чувството за хумор е онова, което не подлежи на никакви изпитания, стига силната ни воля да е на ниво. Убедена съм, че помните този анекдот, но все пак ще го цитирам:
„Един от известните остроумници, съперник на Чърчил в тази област и негов съвременник, бил писателят Бърнард Шоу. Веднъж той пратил на сър Уинстън следната телеграма: Запазил съм Ви два билета на премиерата на новата ми пиеса. Елате с приятел – ако имате такъв.
Полученият на другия ден отговор гласял: Нямам възможност да присъствам на премиерата. Ще дойда на второто представление, ако има такова.”
Нито повече, нито по-малко. Просто хумор.
Афоризмите винаги са ни привличали. Дори да не казват нещо ново – твоята мисъл, облечена в думите на известен режисьор или писател, звучи по-силно. А както вече споменах, когато по време на разговор някой започне думите си с „Както е казал…” и не продължи с изреждане на социалистически лозунги, а цитира философ или класик, впечатлението е хубаво – този човек изглежда начетен. Остава да се надяваме, че той не само изглежда, но наистина е такъв.
Малката книга с мисли и анекдоти на сър Чърчил е наистина тежка. Не на тегло, а на мъдрости. Отварям я поне веднъж седмично и се усмихвам, защото най-важното е чувството за хумор. С него можеш всичко – дори да кажеш горчивата истината. Нарича се „дипломация”, а с нея можеш да постигнеш много. Да станеш министър-председател, например. Или най-малкото да напишеш книга. С анекдоти.
Материалът е публикуван първоначално в сайта http://azcheta.com