Какво причинява земетресенията? Земетресенията се причиняват или от вулканичната дейност, при която магмата откъртва части от земната кора, или – от пропадане или разместване на пластове от земната кора.
Всяка година има хиляди земетресения по целия свят, но само няколко от тях успяват да причинят сериозни щети и човешки жертви. Много често, освен жертвите, има и ранени, и безследно изчезнали.
Днес най-често за измерване на едно земетресение се използва магнитудната скала на Рихтер. В края на XIX в. за тази цел служела основно 10-степенната скала на Роси-Форел. През 1902 г. е създадена скалата на Меркали – 12-степенна скала, която измервала интензитета на земетръса. Скалата на Меркали изчислява силата на труса по време на това явление въз основа на щетите и на разказите на оцелелите. Поради това тя е много субективна и несигурна. Още повече че силата на труса се променя от едно място на друго по време на земетресението. Ето защо скалата на Меркали може да даде различни показания за едно и също природно бедствие.
За разлика от скалата на Меркали тази на Рихтер измерва силата на земетресението в неговия епицентър. Така тя дава само една величина.
Скалата на Рихтер е скала за определяне и сравняване на силата на земетресенията. Скалата на Рихтер показва енергията на земетресението или т. нар. негов магнитуд. Тя представлява десетобална логаритмична скала, получена чрез изчисление на десетичния логаритъм на общата хоризонтална амплитуда на най-голямото изместване от нулата на сеизмографа. Намаляването на амплитудата, когато сеизмометърът е на разстояние от земетръсния епицентър, се отчита при пресмятане на магнитуда.
Скалата е изобретена през 1935 г. Идеята на Чарлз Рихтер е да се създаде местна магнитудна скала, която да отдели огромното количество по-малки земетресения от големите, наблюдавани в Калифорния по това време.
Скалата е с 9 нива. Рихтер избира с „0” да бъде означавано земетресение, което би показало максимум общо хоризонтално изместване на 1 микрометър на сеизмограма, записано при използване на сеизмометъра на Ууд-Андерсън, разположен на 100 километра от епицентъра на земетресението. Този избор е направен, за да предотврати отрицателни магнитуди.
Скалата на Рихтер измерва земетресенията по техния магнитуд – величина, показваща големината на излъчената енергия в земетръсното огнище. Магнитудът няма долна и горна граница, а най-слабият има отрицателни стойности. Магнитудът се определя чрез записи от сеизмографи. Най-силният измерен магнитуд е 8,9.
Магнитудът е безразмерна величина, не е „степен”. Казва се: „Земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер…” а не – „… магнитуд 6,2-ра степен по скалата на Рихтер…”!
Мащабът на земетресенията е различен. Те варират от почти незначителни до страшно силни. Измерва се енергията, която земетресенията освобождават.
Днес чувствителните сеизмографи постоянно регистрират земетресения с отрицателен магнитуд. Такива се случват по 8000 пъти на ден!
Земетресения с магнитуд от 4,5 до 4,9 са достатъчно силни, за да се регистрират от всички сеизмографи по света. Такива се случват около 6 200 пъти годишно.
Земетресение с магнитуд 6,0 притежава 32 пъти повече енергия, отколкото – такова с магнитуд 5,0. Това означава, че разликата от две нива, 5-7, например, представлява земетресение което е близо 1000 пъти по-силно.
Земетресението в българското с. Стражица през 1986 г. е било с магнитуд 5,7, а земетресението в румънското с. Вранча през 2004 г. е било с магнитуд 5,8. Тези земетресения се считат за средни по сила. Такива земетресения се случват по около 800 на година.
Земетръси с радиус около 100 км. и магнитуд от 6.0 до 6,9 се класифицират като силни и може да причинят сериозни щети, като земетресенията в Тайван през 2010 г. (м 6,0), в Тонга (м 6,1) през 2010 г., в Кристчърч в Нова Зеландия (м 6,3) или в Кобе, Япония през 1995 г. (м 6,9). Такива земетресения се случват по около 120 на година.
Земетръси с магнитуд от 7,0 до 7,9 се считат за големи. Такива са земетресенията в Хаити през 2010 г. (м 7,0), на островите Хаити (м 7,0) и Окинава (м 7,3) през 2010 г., в Измит, Турция – през 1999 г. (м 7,6) и в Съчуан, Китай през 2008 г. (м 7,9). При последното земетресение са починали 67 000 д., а тежко ранените са 352 300 д. Такива земетресения се случват по около 18-20 на година. При земетресението в Хаити загинаха над 200 000 д.
Много големи земетресения са тези с магнитуд от 8,0 до 8,9. Такива са земетресенията в Тяншан, Китай през 1976 г. (м. 8,2), когато загиват 242 420 д, а други 164 000 са тежко ранени, в Мексико през 1985 г.(м 8,5), в Чили през 2010 г. (м 8,8) и последното земетресение от 11.03.2011 г. в Япония (м 8,9). Такива земетресения се случват веднъж или най-много – два пъти годишно. Жертвите от земетресението в Чили са били 1000 д., а песимистичните прогнози на полицейски служители за жертвите на земетресението в Япония са цифрата да надхвърли 10 000 д.
Огромни по сила са земетресенията в края на скалата на Рихтер, с магнитуд от 9,0 до 10. Такива земетресения се случват веднъж на около 20 години. Пример за толкова силно земетресение е земетресението на о-в Суматра, Индонезия през 2004 г. (м 9,3). То предизвика и опустошително цунами. Друго още по-силно земетресение е това в Чили от 1960 г. (м 9,5). Жертвите са били 1655 д. Тези земетресения нанасят огромни щети в радиус от стотици километри. Възможни са дори мащабни промени в релефа в близост до епицентъра.
Други скали за измерване на земетресенията са:
– Скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник, създадена през 1964 г. Тя се базира на разрушенията по сградите и затова зависи от издръжливостта им. Поради различната издръжливост на стари и нови сгради се получават големи отклонения. Затова през 1988 г. тя е заменена от Европейската макросеизмична скала (и двете имат 12 нива).
– Скалата на японската агенция по метеорология (с 10 нива). Тя е създадена през далечната 1884 г. и измерва силата на земетресенията в мерна единица, наречена шиндо. През 1898, 1908 и 1996 г. тя е била видоизменена и са били внесени допълнения.
По материали от:
http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-12540504
http://fr.wikipedia.org/wiki/Magnitude_d%27un_s%C3%A9isme
http://en.wikipedia.org/wiki/Richter_magnitude_scale
Източник: nauka.bg