Висша математика

Никога съперници за честта да си пръв не са се бо­рили с по-голяма решителност и ожесточение, от кол­кото сър Исак Нютон и Готфрид Вилхелм фон Лайбниц. Англичанинът и германецът са си оспорвали съз­даването на висшата математика – техния революцио­нен метод за определяне на площта под крива, главния математически пробив на модерното време. Славата, с която откритието озарява божествения им интелект, е не по-малка от позора, с който грозният спор ги опетнява. Започнал през 1690 г. от твърдението на Нютон за кражбата на неговото откритие, спорът продължава до смъртта на Лайбниц през 1716 г. Нютон (1642 – 1727) и неговите ученици продължават кампанията и след то­ва, прахосвайки повече усилия да заклеймяват Лайб­ниц,отколкото двамата са отделили за развитието на диференциалното смятане. През 1684 г. Лайбниц пуб­ликува „Calculus Differentialis“ („Диференциално смятане“), давайки да се разбере, че неговият метод дото­гава е бил неизвестен, макар че през 1676 г. той е чел работите на Нютон, които доказват, че Нютон го е познавал. Нютон разгласява, че Лайбниц е бил запоз­нат с тези документи, и го обвинява в кражба. Лайбниц твърди, че през 1684 г. не е знаел за достиженията на Нютон, което не отговаря на истината. Той пише и раз­праща анонимни обзори и статии, намекващи, че Ню­тон е преписал неговата работа. За да разобличи Лайб­ниц, Нютон използва своите ученици, особено жлъч­ния Джон Кийл. Лайбниц, както и Кийл, е член на Бри­танското кралско общество и през 1711 г. се обръща към Обществото с молба да проучи твърденията на Кийл и да установи истината. Нютон президент на Кралското общество, провежда безпринципно разслед­ване и изготвя един недобросъвестен официален док­лад, в който осъжда Лайбниц. Нютон е изобретил диференциалното смятане, което той е нарекъл „метод на флуксиите“ (безкрайно малките нараствания), през 1665 – 1666 г. Той е запазил откритието за себе си, оста­вяйки писмени доказателства, които доказват, че е зна­ел за него, без обяснение как работи то Лайбниц го е разработил едва десет години по-късно, но вече е зна­ел за това, преди да е видял работите на Нютон през 1676 г., което опровергава обвинението на Нютон за кражба. Светът дължи своето знание на Лайбниц, в чи­ято публикация от 1684 г. е описан методът на диферен­циалното смятане. Освен това системата на Лайбниц в известен смисъл е по-изчистена. Това обаче не ни пре­чи да посочим Нютон като първия откривател на смя­тането.