„Марина“ на Карлос Руис Сафон

Книги, които те прегръщат; книги, които те усмихват; книги, които те стоплят. До сега съм писала само за такива екземпляри. Но тази „Марика“ просто се вкопчи в мен, раздруса ме и се изпрати за минути.

Сафон те хваща за ръката и те води по улиците на Барселона. Хватката му е мека, но уверена. Сюжетът е прост, но загадъчен. Героите обникновени, но истински. От онези, чиито чувства стават твои. А Марина… Първо помислих, че е дух, после ангел, накрая тя се превърна и в двете. Но не се подлъгвайте по заглавието, тя не е главното действащо лице.

Неочаквано това е ТОЙ и не е влюбеният в нея младеж. Честно казано Оскар и Марина сами си намират белята, отивайки на „невинна” разходка на гробището, за да срещнат странната забулена в черно жена. Тръгват след нея, а зад тях незабележимо или не толкова, се промъква цяло море от разкрития.

През цялото време, четейки романа, аз се мъчих да го оприлича на нещо. Ту приличаше на „То” с емоционалното напрежение, което създава у теб, ту биеше на „Тайната градина” с романтичната мистерия на двама младежи. Мъчих се, мъчих се, а накрая осъзнах, че този роман няма описание. В него има всичко от любов до смърт, от ужасен страх до романтична нежност. Хвърлях книгата настрана, за да я отворя след 5 минути отново. Криех се под одеялото от нея, а когато четях до 3 часа ме беше страх да изгася лампата.

Но това беше хубавият страх, който гъделичка съзнанието ти, рисува картини пред теб, толкова реални, че вярваш в тях. Сафон е невероятен художник, който създава серия от картини пред теб, с неповторими и леки щрихи. Това е първата книга на този автор, която попадна в ръцете ми. И две мнения няма – тя се превърна в първата от многото бъдещи.

Материалът е публикуван първоначално в сайта http://azcheta.com