Мануел Де Файя 1876-1946
Най-видният представител на испанската музика през XX в. Мануел де Файя е роден на 23 ноември 1876 г. в град Кадикс, Испания. Още като дете Де Файя взема първите уроци по музика от майка си,пианистка и певица. После учи при капелмайстора Брока. Завършва консерваторията в Мадрид под ръководството на Хозе Таго по пиано и композиция — при Филип Педрел. Последният насочва вниманието му към испанската народна музика, която трябва да бъде основа на националната музикална школа. Първите произведения на Де Файя са свързани с музикалните театри.Лиричната му опера „Кратък живот“ /1905/ е удостоена с награда от Академията на изящните изкуства в Мадрид и получава известност в цяла Европа. Поставена е в 1913 г. в Ница. В 1907 г. Де Файя се преселва в Париж, опознава новите течения на френската музика и по-специално импресионизма, сближава се с известния вече Албениц, с Дебюси, Равел и особено с Пол Дюка, който му оказва най-силно творческо влияние. През 1914 г., завоювал вече известност в Европа, Де Файя се завръща в Испания и в 1922 г. се установява в Гренада. Там създава много и разнообразни произведения, между които балетите „Любов и магия“ и „Тривърхата шапка“, три-частната пиеса за пиано и оркестър „Симфонични впечатления“, концерт за клавичембало, флейта, обой и кларинет, пиеси за пиано, китара, песни за съпровод с пиано, арфа или китара и други.Най-популярни са неговите „Седем испански песни“ за глас и пиано. Де Файя не може да търпи фашисткия режим в Испания и в 1940 г. емигрира в Аржентина. Там остава до края на живота си, прекратявайки напълно творческата си дейност. Композиторът умира на 14 ноември 1946 г. в Аржентина на седемдесетгодишна възраст. Мануел де Файя е национален композитор, продължител на творческото дело на родоначалника на испанската национална музика Исак Албениц. Музиката му изобилства с народни мелодии и ритми най-вече от Андалузия и Кастилия. Използвайки елементите на испанската народна музика,композиторът си служи с модерни средства предимно под силното влияние на френския импресионизъм, а по-късно и на неокласицизма. Произведенията си пише достъпно, в народностен дух. Творбите му са майсторски оркестрирани и блестят с колоритното си богатство и разнообразие. Много от тях получават широка известност в преработка за цигулка и за виолончело с пиано, извършена от цигуларите Фриц Крайслер, П. Кохански, от виолончелиста М. Марешал и други.
Списък на по-важните творби:
Няколко опери, между които:,,Кратък живот“ /1913/ и „Куклена игра“; балети „Любов и магия“ /„Чародеят Амур“//1915/, „Тривърхата шапка“/1919/ и др. „Любовни трепети“ — сюита за глас и оркестър; Концерт за клавичембало, флейта, цигулка, виолончело, обой и кларинет /1926/; „Нощи в градините на Испания“ за пиано и оркестър /1916/; „Испански танци“ за симфоничен оркестър; „Атлантида“ — вокално-симфонична поема /незавършена/; „В знакна уважение“ — три пиеси за оркестър: „Педрелиана“, „В памет на Дебюси“, „В памет на Дюка“ /1940/; „Психея“ — поема за мецосопран, флейта, арфа, цигулка, виола и виолончело /1924/; пиеси за пиано, китара и други солови инструменти, романси и песни и др. Сборник „Статии за музиката и музикантите“ /издаден в 1950/.