Преодоляването на предизвикателствата на общественото развитие винаги е минавало през формулирането, изграждането и прилагането на модели. Когато говорим за даден обществен модел, имаме предвид и конкретен модел на комуникация, който да съответства на направения от обществото избор. Моделирането на комуникационния процес е немислимо без наличието на конкретни и времево съизмерими комуникационни модели.
Според разбирането за модерните корпоративни комуникации, се разглеждат два основни вида комуникационни модела – пасивен комуникационен модел и градивен комуникационен модел. Тяхното определение като ”пасивен” и ”градивен” следва от специфичните за тях стратегически комуникационни характеристики.
Основната характерна комуникационна черта при пасивния комуникационен модел е това, че се избягва прекият информационен досег по отношение на субекта, който в определен момент създава кризисна ситуация или се опитва да създаде условия за нарушаване на комуникационния процес. Един от конкретните изрази на това е, че корпоратвният субект не влиза във комуникационната формула ”нападка – отговор”. Основната цел, която се поставя пред този вид комуникационен модел, е постигане на състояние, при което възможностите на дадена информационна атака спрямо субекта напълно се изчерпват.
При градивния комуникационен модел, основната характерна комуникационна черта еинформационната активност, развиваща се на публично равнище и разположена на плоскостта на кооптирането на ценности и интереси. Спецификата тук е, че се възприема комуникационното правило за регламентирано и ритмично излъчване на т. нар. ”добри новини”. Основната цел при този вид комуникационен модел е постигане на промяна в характера на позиционирането корпоративния субект в негова полза.
Значението на комуникационните модели, от гледна точка на модерните корпоративни комуникации, могат да бъдат описани по следния начин:
- Регламентиране на комуникационните отношения;
- Контрол върху информацията;
- Моделиране на комуникационно информационните конструкции;
- Култивиране на мисленето и нагласите;
- Стимулиране на конкретни и предварително формулирани действия, отнасящи се до дадената обществена проблематика.
Като се има предвид казаното по-горе, то може да се каже, че материализирането на посочените два основни вида комуникационни модела се изразява чрез осъществяването на отделните типове комуникационни модели. Според условията и нормите на модерните корпоративни комуникации, могат да се посочат следните типове комуникационни модели: Комуникационен модел ”Информационен тунел”; Комуникационен модел ”Яйце”; Комуникационен модел ”Предрешено корпоративно поведение” и Комуникационен модел ”Контролиран информационен поток”. Посочените типове комуникационни модели се основават на основата на реалиите на днешната модерност и в този смисъл се разглеждат преди всичко от гледна точка на ефективната комуникация.
Комуникационен модел ”Информационен тунел”
Този тип комуникационен модел прави възможно осъществяването на публични и регламентирани връзки и отношения, преди всичко в условията на кризисна ситуация.Разбира се, това не означава, че ”Информационния тунел” е задължително да се прилага непременно при криза. Но необходимият за него човешки, интелектуален, материален и финансов ресурс обезсмисля прилагането му в условията на комуникация в норма.
Типът комуникационен модел ”Информационен тунел” представлява система от механизми, чрез която се търси ефектът на париране на възникнала и провеждаща се комуникационно-информационна атака спрямо даден корпоративен субект. В този смисъл комуникационната технология на този тип комуникационен модел предполага следното: 1/ Анализ и фиксиране на стратегически слабите места на противостоящата теза и възприета комуникационна политика; 2/ Формулиране и форматиране на основните цели и задачи, които предстоят да се решат чрез прилагане на комуникационния модел; 3/ Залагане на информационен повод, представляващ мотив за противостоящата страна да приеме новите условия, които се предлагат чрез комуникационния модел; 4/ Изграждане на ”стените” на ”Информационния тунел”, представляващи условията и нормите, според които ще се провежда предварително уточненият начин на комуникация; 5/ Създаване на среда, която от страна на противостоящата страна да се възприеме за естествена и която по своята същност представлява повод да ”влезе” в ”Информационния тунел”. Т. е. да се приемат предложеният комуникационен подход и условия за верни; 6/ Изграждане наинформационни бариери, които имат за цел да не позволяват на противостоящата страна да ”излезе” от ”Информационния тунел”; 7/ Консумиране на информационния повод от страна на противостоящата среда, което всъщност представлява финализиране на процеса и в крайна сметка – приемане на тезите на корпоративния субект.
При успешна реализация на комуникационния модел ”Информационен тунел” пред корпоративния субект, който го е приложил, има две възможности. Първата е, корпоративният субект да предприеме от своя страна комуникационно-информационна атака. От гледна точка на проблема със стабилността и нестабилността на информационната среда, този вариант на комуникационно поведение е твърде рискован и може да доведе до натрупване на негативи. Втората възможност е, корпоративният субект да приеме установилото се статукво и да предприеме осъществяване на корпоративно комуникационна политика по посока на неговото устойчиво позициониране в публичното пространство. Резултатът, който може да се очаква тук, е постигане на устойчива институционализация на субекта.
Комуникационен модел ”Яйце”
Този тип комуникационен модел се прилага в случаите, когато е необходимо разширяване на комуникационното и информационното поле, върху което се осъществява основната комуникационна политика на корпоративния субект. Смисълът на това разширяване е да се даде възможност на корпоративния субект да осигури по-голяма устойчивост по отношение на кооптирането на ценности и интереси. Спецификата на модела дава възможност, той да бъде прилаган, както в условията на кризисна ситуация, така и в състояние на норма.
Основните елементи на комуникационния модел ”Яйце” представляват по своята същност ”външна” и ”вътрешна” комуникационно-информационна конструкция.
Външната комуникационно-информационна конструкция се осъществява задължително на публично равнище. Тя представлява своеобразна защита по отношение на ”вътрешната”. Като основна характеристика тук може да се посочи относителната й формалност по отношение на целите и задачите на корпоративния субект. В този смисъл защитната й функция се изразява в това да се даде възможност идеите и тезите на субекта да не станат обект на атаки още в самото начало на провежданата от него корпоративно-комуникационна политика. Затова и при външната комуникационно-информационна конструкция в много по-голяма степен се използват възможностите на символите и митологемите. Изразните средства са изцяло съобразени с онези нагласи спрямо субекта, които представляват мотивация за неговото оценяване от външния свят. Като резултат се търси изключване на възможността да се намери повод за атака спрямо субекта.
Вътрешната комуникационно-информационна конструкция представлява носителят на действителните идеи и тези на субекта. В този смисъл чрез нея се изразява и онова, което субектът желае реално да постигне като цели, и реално да защити като интереси. Една от спецификите тук е, че осъществяването на този елемент на комуникационния модел ”Яйце” е възможно и допустимо на не публично равнище. Това, обаче не означава, че е задължително нарушаването на демократичните норми и закони. Действията на не публично равнище са допустими тогава, когато за корпоративния субект приоритет е защитата на корпоративната (фирмена, политико-стратегическа или тактическа) тайна. Затова тук и самата форма на комуникация е допустима да бъде от една страна директна, а от друга – достатъчно конфиденциална.
Постигането на комуникационен баланс между двата елемента на комуникационния модел ”Яйце”, вплитането и съвместяването на характеристиките на двата типа комуникационно-информационни конструкции, всъщност предоставят възможност за корпоративния субект да разшири комуникационно информационното си поле на действие.
Ефективността на този тип комуникационен модел е пълноценна и оправдана от гледна точка на необходимия човешки, интелектуален, информационен и финансов ресурс тогава, когато пред корпоративния субект стои като основна задача кардинална промяна по отношение на неговото позициониране. Разбира се тук, повече от всякога е необходимо да е налице ефективен комуникационен канал по отношение на медиите.
Комуникационен модел ”Предрешено корпоративно поведение”
Типът комуникационен модел ”Предрешено корпоративно поведение” е приложим в ситуация, при която се наблюдава остро противопоставяне при преразпределение на позиции (политически, пазарни, социални). Основната комуникационна характеристика тук е тотално прилагане на механизми с основна цел – ограничаване на комуникационния и информационен ресурс на субекта, третиран от този комуникационен модел.
Ограничаването на комуникационните и информационни възможности на субекта се изразява в наличието на устойчивост на следните параметри:
- Ограничаване на комуникационното пространство;
- Създаване на условия, водещи до създаване на предварително формулирана психологическа характеристика на субекта;
- Предварително заложени конфликти във вътрешно корпоративното пространство на субекта;
- Контрол върху входящата информация по отношение на субекта;
- Поставяне на устойчиви комуникационни бариери, вследствие на които се прекъсва обратната информация;
- Контролирана комуникационна пропусквателност на комуникационната система на субекта.
В резултат от ефективното осъществяване на този тип комуникационен модел става възможно да се прогнозира в достатъчно висока степен крайният резултат по отношение на корпоративното поведение на субекта. В този мисъл е необходимо да се разбира и наличието на комуникационната недостатъчност на субекта, която в крайна сметка води до прогнозируеми корпоративни действия.
Комуникационен модел ”Контролиран информационен поток”
Този тип комуникационен модел се относя до проблема контрол върху действието на комуникационните канали. Предметът на неговото въздействие е форматирането на информационните масиви с цел контрол върху количеството и качеството на излъчваната и приемана информация. Материализирания израз на този контрол е в стесняването и разширяването на ”стените” на комуникационните канали. Чрез подбрани комуникационни механизми (най-вече на механизми, използващи възможностите на медиите) и тяхната организация в система, ”стените” на комуникационните канали се подчиняват на условия, при които информацията се движи с предварително избрана скорост. Вследствие на това се избягва възможността информационната среда да се дебалансира по отношение на липсата или на претоварването с информация.
Постигане на контролирана комуникационна пропусквателност на комуникационните канали, на практика води до следните резултати в комуникационно отношение:
- Създаване на условия за стабилизиране на корпоративно-комуникационната тактика на субекта;
- Създаване на комуникационни бариери под формата на внушавано чувство за вина и неправилност на действията в субекта, създаващ дадена кризисна ситуация;
- Създаване на условия за автоцензура в противостоящия субект, както и когато това е нужно в интерпретиращия информацията (медиите);
- Промяна на информационната среда по отношение готовност или липса на готовност у аудиторията да приеме дадена информация.
Комуникационния модел, даващ възможност за стесняване и разширяване на ”стените” на комуникационния канал, е необходимо да се разглежда винаги като неразделна част от една цялостна корпоративно-комуникационна политика.
В заключение е необходимо да се каже, че липсата на умение да се работи с отделните типове комуникационни модели, не е възможно да се осъществи каквато и да е стратегия и тактика по корпоративни комуникации. Комуникационните модели са тези, които залагат не само правилата, но и нормите, според които се материализират идеите и тезите на корпоративния субект.
Литература
- Барт, Р., въображението на знака, „ЛИК”, С., 1991
- Бодуан, Ж.П., Управление на фирмения имидж, „ИНФА”, С., 2001
- Грийн, Р., 48-те знака на властта, „СИЛА”, С., 2001
- Джеймс, К., 25 стъпки за въздействие и контрол върху хората, „АРАТРОН”, С., 1997
- О Хара, К., Доверието.Новата криза на общесдтвото, „”КРЪГОЗОР”, С., 2004
Автор: Николай Палашев
Източник: nauka.bg