Отново Катрин Панкол. Познавам мнозина нейни върли фенове, които с радост очакват всяка следваща книга на пазара. И наистина след поредицата „Жълтите очи на крокодилите”, „Бавният валс на костенурките” и „Катеричките в Сентрал Парк са тъжни в понеделник”, след влюбеният роман „Наричай ме Скарлет”, от чиито страници лъхаше романтиката и реалността на Париж, Катрин Панкол отново се среща с българските си читателите. Този път, срещата ни е в малко градче Фекан, където се гуши малка кафе-книжарница. Собственичката й Кей е отговорна млада жена, която обича книгите и лично се занимава с подбора и подредбата на заглавията, които могат да бъдат открити в това книжно кътче.
Един ден, колежката й оставя бележка от непознат, който я моли да му изпраща книги на определени адреси. Той, Джонатан Шилдс е писател и режисьор, който приема да пише един различен пътеводител на Франция. Едно благородно, доходоносно и малко самотно занимание, в което има нужда от литература и… от писмата на Кей.
Епистоларният роман ще скача от тема на тема, препъвайки се в малко литература и много емоции. Джонатан ще обикаля от град на град и от една на друга история в живота на Кей, които тя неусетно ще му споделя в своята иначе толкова „делова” кореспондеция. Този човек твърде бързо ще се превърне от един необичаен клиент в различен и тайнствен мъж, за да доведе до развръзката, която ще изненада всички.
Последната година се боря със себе си и с нетолкова добре написаните книги. Първо, със себе си, опитвайки се да се залъжа, че не знам какъв ще бъде краят. Но уви, често авторът не се е постарал твърде много да направи финала неочакван и някак от средата на книгата вече усещам каква ще е последната сцена. Втори път се боря с тези книги, давайки им някакъв шанс. Напразно. Най-често очакванията ми си остават неоправдани, а краят наистина е точно такъв, какъвто можех да предскажа на средата.
Не очаквайте подобно предателство от „Любов, огромна като катедрала”. Този роман е красиво писмо на Катрин Панкол към нейните фенове. Защото финалът е наистина прекрасен и неочакван, а любовта е по-голяма от всичко, което можете да си представите и тайните един ден стават явни, хората се връщат в живота ни, а книгите, разбира се, книгите са онези малки подаръци, с които утешаваме всяка тъга и споделяме всяко щастие. Предстои ви и двете! Насладете им се подобаващо…