В съвременната флора на Земята участват едва 1000 — 1200 вида плаунови растения. Мнозинството от тях са разпространени обаче само в екваториалния пояс и в субтропичните области, докато в поясите с умерен и студен климат се срещат малък брой техни представители. В нашата страна могат да се видят само 8 вида плаунови растения. Но и в цяла Европа те не са повече от 25 вида.
Всички съвременни плаунови са многогодишни вечнозелени тревисти растения с твърде своеобразен външен вид. По-често наподобяват мъхове, отколкото някое от останалите висши растения. Те са с тънки равно или неравно виловидно разклонени и растящи в най-различно положение стъбла — изправени, полягащи, възходящи, висящи, стелещи се, пълзящи или катерещи се, високи (при растящите изправени и при висящите епифитни видове) от няколко сантиметра до 1,5 м или дълги (при стелещите се, пълзящите и катерещите се видове) до десетина метра и повече. И почти всички са дребнолистни. Листата им рядко достигат или надвишават 3,5 см дължина. Обикновено се измерват в милиметри. Те са винаги цели, ненаделени, шиловидни до ланцетни или закръглени и най-често последователно гъсто разположени или са наредени в четери реда само върху горната страна на стъблото.
Плауновите (подобно на хвощовите и папратите) са висши спорови растения. Спорите им се образуват в спорангии (те се виждат с просто око), които са разположени най-често в пазвите на специализирани листа, наречени спорофили (листата, по които не се развиват спорангии, се наричат вегетативни листа, или трофофили). Самите спорофили по форма, големина и цвят при едни от плауновите растения приличат на вегетативните листа и тогава са примесени с тях, като образуват по дължината на клоните им отделни спороносни зони. При други обаче двата вида листа се различават и тогава спорофилите са събрани само по връхните части на клонките, като образуват различно дълги (понякога до 40 см), приседнали или с дръжки, изправени или увиснали, единични или двойни спороносни класчета — стробили.
Плауновите растения играят скромна роля в съвременната растителна покривка на Земята. Скромно е и непосредственото им практическо значение.
Любопитно:
Плауновите са едни от най-древните висши растения, които сега живеят на Земята. Те са преживели обаче своя разцвет преди повече от 280 милиона години, още през каменовъгления период. Тогава много от тях били величествени дървета, които извисявали по-дебелите си от един метър колоновидни стволове до 30 и повече метра височина. До наши дни обаче са доживели потомци само на тревистите им представители, които растели в изобилие из тогавашните обширни гори, образувани от дървесните им събратя.
Обикновен плаун
В миналото спорите на някои видове от тях се използвали нашироко в пиротехниката за производството на взривни вещества, както и за създаване на светлинни ефекти при „избухване на пожари“ на театралните сцени. Днес те намират приложение в металургията за посипване на формите, в които се изливат фини детайли, а също в медицината ‘за пудрене на протритите и възпалени места по кожата на бебетата и на сърбящи и мокрещи екземи.
В по-отдавнашни времена само от народните лечители, а сега и от официалната медицина стъблата на някои видове плаунови се използуват при лекуването на страстни пушачи, на алкохолици, на очни болести, при ревматични и бъбречни болки, при нервни и храносмилателни смущения и при колики.
В някои страни плауновите се използуват и като багрени растения. С тях боядисват вълна и вълнени тъкани в трайни зелени, жълти и сини цветове.
Обикновеният плаун ще срещнете само високо горе в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин и Западните Родопи, между 1500 и 2800 м надм.в. И не навсякъде, а само по влажните, обърнати на север скалисти места и между скалните блокове.
Преди да сте опознали обикновения плаун обаче, той няма сам да привлече с нищо вниманието ви. Стъблата му (заедно с листата те са дебели почти колкото молив) са дълги от десетина до тридесетина сантиметра. Те са пълзящи (вкоренени са само от място на място) , многократно виловидно разклонени и от тях се издигат многобройни, също виловидно разклонени, еднакво дълги клонки, високи от 5 до 15 см. Листата му са линейно-ланцетни (наподобяват игловидните листа на червената хвойна) , остри, дълги от 4 до 8 мм.
сем. Плаунови — Lycopodiaceae
Бухалчест плаун — Lycopodium clavatum L.
Многогодишно тревисто растение с пълзящо по земята стъбло, дълго до 1 м, тънко, вилужно разклонено. От него излизат вертикално изправени, също дихотомично разклонени клонки. Листата малки, дълга 3–5 мм, линейни, шиловидни, завършващи с бяла власинка, дълга 2–3 мм, гъсто спирално разположени върху стъблото и клонките. Спороносните класчета са по 1–3, линейно-цилиндрични, дълги 3–6 мм, връхни, с тънка и дълга дръжка (1,5–15 см), по която се намират редуцира-ни и нарядко разположени жълтеникави назъбени и разперени листчетата. Листчетата на класчето са широко яйцевидни, назъбени, заострени 1 в основата им се намира по един бъбрековиден спорангий.
Расте по каменливи и скални места, между хвойнови храсталаци и в смърчови гори в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западни Родопи и Пирин, между 1600 и 2200 м н. в. Спороноси юли — септември.
В медицината се употребяват спорите (дрога Lycopodium) и надземната част (дрога Herba Lycopodii).
Иглолистен плаун – Lycopodium selago L.
Многогодишно тревисто растение с пълзящо, вилужно разклонено стъбло, с изправени разклонения, високи до 30 см, гъсто облистени. Листажа линейни до ланцетни, разположени спирално, заострени, обикновено целокрайни, рядко слабо назъбени, корави, дълги 4-8 , припокриващи се. Спорангиите бъбрековидни, разположени в пазвите на средните стъблени листа
По скални и каменливи еста и ежду скални блокове във високопланинския пояс на Средна и Западна Стара планина, Витоша, Пирин, Рила и Славянка, между 1500 и 2800 н, в. Спороноси юли – септември. Употребява се в народната медицина.
Източник: nauka.bg