Лунни проби в Националния природонаучен музей

Следват други мисии по програмата НАСА с космическите кораби „Аполо“ – 12, 14, 15, 16 и 17, с които на Земята са донесени около 400 кд лунни проби за научни изследвания, които се съхраняват в базата на агенцията в Хюстън

През януари 1975 г., при среща с тогавашния председател на БАН акад. Ангел Балевски и дирек­тора на Националния природонаучен музей (НПМ) акад. Иван Костов, американският посланик Мар­тин Ф. Хърст подарява от Президента на САЩ Джералд Форд уникален дар – лунен скален къс. Той е поставен в прозрачна сфера и заедно с българския трикольор е съпроводен с неговото обръщение:

„Този къс е част, от скала, взет от лунната долина на Тавър Литроу. Подаръкът е символ за единството на човешките стремежи и носи на­деждите на американския народ за мирен свят. Това знаме на вашия народ е занесено на Луната с американския космически кораб по време на миси­ята „Аполо-17″ през декември 1972 г.

Образецът представлява среднозърнест ба­залт, подобен на тези от много райони на Земята, но се отличава с повишено съдържание на титан в главните скалообразуващи минерални компонен­ти [1]. Подаръкът е признание на България за при­носа й в изучаване на Космоса. Той беше изложен в една от залите на музея, заедно с документални снимки от първото „посещение“ на „Аполо-11″ на Луната.

Мисията на „Аполо-17″ на Луната е не само по­следната (шеста по ред), но е и с най-дълъг прес­той – от 7 до 19.XII.1972 г. В нея участва и пър­вият геолог космонавт д-р Харисън Шмит, който извършва важни геоложки наблюдения. Той дава данни за характера на лунната „почва“, опреде­лена като реголит, представляваща нееднороден прашест материал, с отделни несортирани зър­нести частици, достигащи 1-2 mm. Образуван е в резултат на импактен (ударен) метаморфизъм. Д-р Шмит описва базалтите от древния вулкански период, чиято възраст впоследствие е опре­делена на около 3,9 млрд. години. Д-р Шмит съби­ра най-голямата представителна лунна проба – около 380 kg [2]. Този материал даде възможност на НАСА да предостави лунни проби за изследване в престижни научни центрове [2], а на някои му­зеи подари отделни образци. В седалището на ООН в Ню Йорк също е изложен голям лунен скален къс, като символ на човешкия прогрес.

На 21.I.1975 г. Академията на науките на СССР предаде на БАН част от съветска лунна проба („Л-1633″) за изследвания в нашите институти (фиг. 3). Пробата е доставена от междупланетната автоматична станция „Луна-16″ и е взета от североизточния район на Морето на изобили­ето, който е един от древните „морски“ части. Автоматично устройство сондира лунната по­върхност на дълбочина 35 cm и изважда сондажна проба с тегло 101 g. България получава проба от дълбочина 33 cm с тегло около 1 g [3, 4].

Лунната проба бе изследвана в лабораториите на Геологическия институт на БАН от научните сътрудници Ив. Бонев, Г. Станишева-Василева и В. Арнаудов, а в началния етап и с участието на Св. Петрусенко от Националния природонаучен му­зей. Консултации и напътствия за работа с този уникален материал получихме от д-р Л. С. Тарасов u д-p Н. Д. Хисина от Геохимическия институт в Москва. Капсулата с пробата бе разпечатана, а съдържанието и представлява реголит от не­еднороден прашест материал с отделни по-едри микрочастици, с тъмносив до черен цвят. С по­мощта на специални микросита тя бе сепарира­на на 6 фракции, с размери от 0,074 до 0,900 mm като най-едрата бе съставена от 20 частици, с размери 0,9-2,0 mm. Общото тегло на пробата е 940,1 mg. Ограниченото количество и извънредно малкият размер на зърната (не повече от няколко микрона) бе използвано за диагностициране с най-съвременни методи и апаратури. Извършени бяха: рентгеноструктурен анализ, електроннорентгенови микроанализи, наблюдения в скани­ращ електронен микроскоп и др. От получените данни се установи, че тя съдържа мономинерални фрагменти от плагиоклаз, оливин, пироксен, илменит, шпинел, метеоритно желязо и стъкла, как­то и скални частици, предимно от базалти, малко габро и анортозити, шлаки и брекчи [4].

Лунният релеф е осеян с множество кратери с различни размери, свидетелстващи за ранна вул- канска активност. Има и такива, образувани от ударното действие на метеорити, обуславящи импактен метаморфизъм. Това се потвърждава от наличието на минерала коесит, характерен за метеоритните кратери и на Земята [2]. В резул­тат на този процес, по-рано образуваните мате­риали и скали се разтопяват и лунното вещество многократно се преобразува. Повишава се количе­ството на труднотопимите елементи – магне­зий, хром, титан и алуминий, а намалява това на алкалните [1, 2].

*Неотдавна НАСА съобщи, че космическата сонда LCROSS е установила „значителни количества замръз­нала вода“ в близост до южния полюс на Луната[5].

В лунните проби са установени 34 минерални вида. Преобладават пироксени, оливин, илменит, плагиоклаз (битовнит, анортит), кварц, триди- мит, коесит, малко сулфиди, самородно Fe и др. [1, 2, 4]. Тези минерали дават представа за гене­тичните процеси, които са ставали и продължа­ват да се извършват на Луната и позволяват да се сравнява минералният и скалният състав на Земята и Луната, да се установят особености­те в генезиса им в среда без атмосфера. Липсват водосъдържащи минерали, като амфиболи, слюди, зеолити и глини.

Само на Луната са установени минералите армоколит FeMgTi₄0₁₀ (наречен в чест на амери­канските астронавти Н. Армстронг, Е. Олдрин и М. Колинс), транквилитиит Fe₈(Zr,Y)₂Ti₃Si₃0₂₄ (от латинското име на Морето на Спокойствието „Tranquilitatis Mare“) и пироксфероит Fe₇Si0₂₁. Някои лунни видове се отличават от тези на Земя­та с повишено съдържание на Ti³⁺ и Cr²⁺ [1, 2]^d.

Лунните проби, подарени на НПМ, са изложени в отделна витрина, в която се намират и два ред­ки минерала: армстронгит (CaZrSi₆0₁₅.2,5H₂0) от Монголия (на името на първия човек, стъпил на Луната, Н. Армстронг) и гагаринит (NaCeCaF), в чест на първия космонавт Юрий Гагарин.

Литература:

1.     Фрондель, Дж. Минералогия Луни, М. Мир, 1978.

2.     New views of the Moon. Rev. Miner. & Geochem. 60. 2006.

3.     Виноградов, А. П. Предварительньге данни о лунном грунте, доставленном автоматической станцей „Луна- 16“. Геохимия, 3, 1971.

4.     Бонев, И. К., Г.Станишева – Василева, В. Арнаудов. Морфология частиц лунного реголита из Моря Изобилия (образец 1633 Лунн-16). Сп. БГД, 46, 1985.

5.     GEOфокус. Търсене на вода в Космоса. Geo, февр. 2010.

Автор: Ст.н.с. Светослав Петрусенко
Източник: nauka.bg