Изображение на прасе, върху чието тяло са отбелязани отделните части, от които се приготвят различни кулинарни продукти
Защо малината лекува простуда?
Тя не лекува, а само понижава температурата.
Малината предизвиква обилно потоотделяне и температурата на болния се понижава. Свойството на ягодата и малината да действат изпотяващо, се обяснява с високото им съдържание на салицилова киселина. В химически преработен вид това вещество служи за основа при приготвянето на широко употребяваното лекарство аспирин. Малината, както и другите понижаващи температурата средства, премахва само симптомите, а не причината за заболяването, поради което употребата ѝ като лекарство не винаги е оправдана.
Източник: http://www.vokrugsveta.ru/quiz/934/
Защо след сладко и солено искаме да пием?
Защото захарта и солта извличат водата от клетките.
Ако нарежете месо, зеленчуци и гъби и ги посипете със сол, те „дават сок“, на повърхността им се появява течност. Това се случва и с ягодите, посипани със захар. Силата, издърпваща водата от тъканите, се нарича осмотично налягане. То възниква навсякъде, където концентрирания разтвор има съприкосновение с още по-концентриран. Захарта и солта в храната не преминават през обработка при храносмилане и бързо попадат в кръвта. При тази разлика в концентрацията, тези вещества, вътре и вън от клетките, създават осмотично налягане, изтеглящо от клетките вода.
Източник: http://www.vokrugsveta.ru/quiz/751/
Защо юдеите и мюсюлманите не ядат свинско?
Защото някога глиганът е бил обожествяван.
Като нечисто животно свинята е спомената в Тората (IX век пр. н.е.). Отвращението на евреите към прасето е било толкова силно, че вместо думата „прасе“, те често казвали „давар ахер“, буквално – „другото нещо“, т.е. нещо, което е по-добре да не бъде наричано по име. Негативното отношение на евреи и мюсюлмани към прасето се обяснява с нечистоплътността на това животно, което понякога дори поглъща своите екскременти, а също и поради факта, че при високи температури, в тялото на свинята се натрупват естествени отрови. Въпреки това, еврейски книжовници винаги подчертавали, че не трябва да се търсят някакви рационални причини за обявяването на свинята като нечисто животно, тъй като според тях, мотивацията на Господ е скрита от човека. Етнографи смятат, че всичко се дължи на особеностите на първобитните (примитивни) вярвания, много от които се пренесени като табу в религиите, образувани по-късно. Характерни за обожествяваните животни в тотемизма – една от най-ранните религиозни системи – са забраните да се произнася името им, а също и човек да се докосва до тези, които се смятат за богове на племето. Вероятно при семитските народи глиганът (дивата свиня) е бил такъв бог. Култът към зверобожествата заменя култа към антропоморфните богове, но ритуалните табута „по инерция“ продължават да работят. Например нашите предци (авторът има предвид русите) не можели да наричат мечката със сегашното й име „bear” и в употреба навлязла думата „мед-ведь“ или буквално „ценител на меда“. Между другото, при славяните, също е съществувала забрана за използването мечо месо.
Източник: http://www.vokrugsveta.ru/quiz/649/?utm_campaign=RELAP