Преди на логаритмите да е било дадено каквото и да е общо приложение, е имало математици, които са изследвали или са разбрали техните принципи, включително Архимед през III в. пр. Хр. и Ибн Хамзах ал-Магриби от Северна Африка през XVI в. след Хр. Обаче първите сведения за ограничено използване на логаритмите са открити в месопотамските клиновидни текстове, които вероятно са от началото на II хилядолетие пр. Хр. Работейки с експонети от дадени числа, месопотамците са използвали логаритми от отделни стойности. От тяхно време до XVI в. математиците често са се докосвали до логаритмите, без обаче да ги вградят в обща система за пресмятане. Шотландският учен Джон Непер от Мърчистоун (1550 – 1617) е бил първият, който е направил това в книгата си „Mirifica Logarithmorum Canonis Descriptio“ („Описание на изумителния канон на логаритмите“, Единбург, 1614).
