Негативен литографски камък и позитивен отпечатък на картата на Мюнхен
През 1796 г. в Мюнхен младият чешки драматург Алоис Сенефелдер случайно попаднал на тайната на литографското отпечатване. Предполага се, че всичко е започнало, когато той записал сметката за пералнята върху парче камък, което му било под ръка при направата на печатното мастило. Сенефелдер с удоволствие се занимавал с домашно отпечатване (с медни плочи) заради възможността да прави копия на своите пиеси, затова имал камък, мастило и киселинен препарат – концентрирана азотна киселина. Той открил, че след като оставил концентрираната азотна киселина върху камъка, сметката за пералнята релефно изпъкнала, защото мастилото предпазвало повърхността от разяждане. Сенефелдер можел да получава отпечатъци от камъка, като слагал мастило върху изпъкналите части. След откритието му една почти непрекъсната серия от подобрения превърнала литографията в основен метод при отпечатването – същия, който е използван за напечатването на всяка една книга.
