Oткрити са от К. де Дюв в началото на 50-те год. На 20 век.
Лизозомите са органиоди и на вътрешната мембранна система на клетката, изпълняваща литични функции те участват в смилането на екзогенните вещества и в елиминирането на отделни вътреклетъчни части (автофагия). Имат кълбовидна, яйцевидна форма и големина от 0,1 до 0,8 µm. Изградени са от гранулирана елекртонноплътна маса, наречена матрикс обграден от двуслойна мембрана, която за разлика от митохондриалната не образува кристи.
Гранулираната вътрешност на йизозомите съдържа голям брой хидролитични ензими, между които значително място заема киселата – фосфатаза, която се смята като маркер на лизозомите. Лизозомите съдържат и други ензими – нуклеази, фосфопротеинфосфатаза и др. Количеството на хидролазите в лизозомите е огромно.
Лизозомите извършват и м-са на апоптолиза – самоунищожение на клетките.
Лизозомите се подразделят на първични и вторични.
Първични лизозоми – Те са изградени от финно гранулиран плътен матрикс. Образуват се от периферните издути части на цистерните на апарата на Голджи. Първичните лозозоми не са активни, защото се съдържат събстрат ( чужд белтък, бактерии и др.)
Вторичните лизозоми са ативни, затова в тях често се срещат полъсмлени или неразтворени остатъци от чужди вещества или собствени вещества от метаболизма на клтката. Вторичните лизозоми се подразделят на :
- Смилателни вакуоли
- Автолизозоми
- Щитоергозоми
- Мултивезикуларни телца
- Телозомни ( остатъчни телца)
Лизозома
ФУНКЦИЯ НА ЛИЗОЗОМИТЕ
Когато „остареят”, част от част от органелите на клетката (митохондрии, едноплазмен ретикулум и др.) се елиминират, като първоначално се ограждат от каналчета на едноплазмения ретикулум, изпълнени смного хидролитични ензими. Тези каналчета, съсдържат хурдрол. зими и огадените цитоплазмени органели образуват автофагозома. Това явление се нарича автофагия. Към тези тени автоагозоми се присъединяват първичните лизозоми и автофагозомите се превръщат в автолизозоми (цитолизозоми). Когато автолизозомите се слеят образуват цитосегрозоми. Когато съдържанието в автолизозомите, респективно в цитосегрезомите се разгради под действието на хидролит. ензими (и след като част пт смлените вещества се използват от клетката ) остават крайни образувания – телолизоми. Веществата от, които се изхвърлят от клетката след преработка.
Лизозомите (автолизозомите и цитосегрезомите) извършват и автолиз (според някой автори понятието е апоптоза) на клетката, ако тя е увредена.
Лизозомите имат и друга функция – модигикация на клетъчни продукти. Наример в клетките на штитпжидната жлеза едноплазмения ретикулум синтезира тироглобулин (белтък предшественик на тиропния хормон) След секрецията на тироглубина от едноплазмения ретикулум, последния се слива с първичните лизозоми, хидлолитичните ензими на които го трансформират в тироиден хормон, който след това се извежда в кръвния поток.
Според съвременните представи лизозомния апарат се е развил като специализирана част на катаболитната система на цитоплазмата с широка функционална пластичност.
ПЕРОКСИЗОМИ
Рази група микро телца е наречена пероксизоми от К. Де Дзв през 1956 г. Те са неголеми вакуоли, обвити с единична мембрана, ограничаваща рганулирания матрикс. В центъра на матрикса има сърцевина. В зоната на сърцевината се намира паракристална структура, състояща се от подредено опаковани фибрили и тръбици.
Пероксизомите са открити при протисти (амеби), при низити гъби (дрожди), при висши растения (ембрионални тъкани, ендосперм), при висши гръбначни животни, главно в черния дроб и бъбреците.
(щракнете изображението, за да го увеличите)
