Светлозар Желев: Нито едно литературно списание не може да оцелее без подкрепа
На Аполония 2013 Свелозар Желев представи съвсем пресния брой на GRANTA: Революции, с който обобщихме лятото. През миналата година списанието намери нов дом в лицето на ИК Жанет 45 и Манол Пейков, а от самото създаване у нас, международното издание има силен редакторски състав в лицата на Георги Господинов, Алек Попов, Дарин Тенев, Йордан Ефтимов,Ангел Игов и Ани ИЛКОВ, а Светльо е главен редактор на всеки следващ брой изваждащо-от-комфортната-зона-четиво. Бъдещето, сексът, революциите – това са теми, които ни вълнуват всеки ден и на които екипът подбира тематични български и международни текстове. От своя страна редакторите на GRANTA на английски, испански или италиански подбират други текстове – за тях чужди, за нас – български и популяризират литературата ни в целия свят. GRANTA е мрежа, секта, дом и училище. Издание, което чакаме на пазара на всеки шест месеца и се вълнуваме да видим следващата корица. То е книга, сборник или наръчник за литературното ни дишане през идната половин година и истината е, че всяка държава, което издава литературно списание трябва да се гордее със себе си. А България бе четвъртата в списъка, започнала това списание. Изводите оставям на вас…
(Прочети повече)
Мила Попнеделева-Генова рисува детството
Мила Попнеделева-Генова е от онези хора, които връщат вярата в красивото. Сама измисля историята и илюстрациите към детските си книжки, а след като приключи етапа с писането и рисуването, преминава към подбора на хартията, печатницата, формата, за да завърши и разпространи книгите сама. А те са неповторими. Нямат и нищо общо с конфекцията в жанра, за която неведнъж сме писали. Не приличат на другите детски книги, които можем да открием в книжарниците и определено носят усещането, че тази книга е създадена само и единствено за теб. Музата на Мила е на 6 години и е сложил своя подпис в някои от изданията – публикувани са и неговите рисунки, защото детето най-добре може да визуализира историята за друго дете…
(Прочети повече)
Мария Донева и нейните зайци-мечтатели
Мария Донева е една от любимите ми български поетеси. По няколко причини – първо, стиховете й наистина са онези малки усмивки, които са способни да променят и най-неправилния ден. Имам навика да влизам в блога й към края на работния ден, за да се успокоя, че всичко е наред и някой, някъде мисли като мен, отделяйки по-голямо внимание на положителните емоции, а не на ядовете и излишните нерви. Втората причина е, че Мария е изключително активна в интернет, което я прави достъпна и човешка. Липсва онзи специфичен ореол на „извънредно-заета-и-важна-Ви-Ай-Пи-личност“, който ме отблъсна от толкова български автори. Мария е винаги усмихната и при всяко свое пътуване до София, носи пълна чанта с ръчно изработени играчки. За жалост срещите с нея са редки, защото тя има много и все важни задачи на двете й работни места – Постоянния театър към Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ в Раднево и Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора, където Мария е драматург. За това в момента щом разбрах, че ще представи в София новата си книга „Заекът и неговата мечта“, побързах да се видя с нея, за да ми разкаже и за книгата, и за други свои вълнения и проекти.
(Прочети повече)
Жаклин Вагенщайн: Четенето е навик, който трябва да бъде създаден
За книгоиздаване винаги се говори малко трудно. Защото това е специфичен продукт, който никога не струва парите си. Има книги, които променят целия ни живот и някак все ми се иска и ние да променяме живота на книгите към по-добро. Жаклин Вагенщайн, Директор „Стратегии, Комуникации и Авторски права“ на издателство Colibri е онази човек, който винаги има какво да сподели за битието на книгите. Вече 20 години Colibri издава огромно количество заглавия, а в момента всяка седмица 2-3 нови техни книги излизат на пазара. Невероятният труд по координация на проекти се пада на Жаки, която отговаря за голяма част от преводната литература, основно френски и английски, а също и детската литература, някои книги от раздела психология и някои български автори, а също и помага на колегите, отговорни за другите раздели да реализират не едно заглавие у нас. Понякога процесът на превод, редакция, корекция, предпечат и разпространение трае почти три години (повече от любовта и когато книгата се появи на пазара, настъпва редът на читателите да я оценят. Точно за тази оценка, за навиците на четене и подкрепата от държавата в тази културна битка си поговорихме с Жаки.
(Прочети повече)
Елиф Шафак: Ако романът е все още жив днес, дължим го на жените читателки
Исках да знам как изглежда човекът, който завършва своя книга с думите – „Светът изглежда по нов начин, когато огънят обикне водата.” Исках да видя какви са очите на този човек, който се бори с предразсъдъците, градени две хиляди години, за да разкаже, че красотата на Изтока и Запада може да са различни, но са еднакво ценни и важни за света. Сигурно, защото много исках, успях да се срещна с Елиф Шафак.
Туркинята Елиф Шафак е от жените, които не трябва да заговаряш. Когато минути преди началото на пресконференцията, се сблъсках с нея в асансьора, ми трябваха точно 3 секунди, за да разбера, че ще я харесам. Не заради книгите й и мислите в тях, а заради искреността й да пише за неща, в които вярва. Издаде се – с лешниковите си очи.
(Прочети повече)
Хуан Пабло Вилялобос: Ако се опита, всеки може да намери своята книга
Хуан Пабло Вилялобос пристигна в България, за да представи първия си роман издаден у нас – „Пир в бърлогата“. Изумителната история на малкото момче, син на наркотрафикант, чийто списък с познати хора непрекъснато се променя, заради превръщането на живите в трупове, вече е номиниранa за престижната Guardian First Book Award, както и за Newton First Book Award на Панаира на книгата в Единбург. „Малкият принц на съвремието“ спечели и специалната награда на група ученици във Франция, дни преди Хуан Пабло за пръв път да слезе от самолета на летище София. Самият автор споделя, че тази книга е посветена на първородния му син Матео, а вторият му роман „Ако живеехме на нормално място“ , непреведен за момента у нас, е специален подарък за дъщеря му.
(Прочети повече)
Кристина Нгуен: Аз съм „професионален мечтател”, който превръща мечтите си в реалност
„Не искам да печеля пари от тази книга, просто искам хората да я разберат посланието ми” – с тези думи започна разговорът ми с Кристина Нгуен – украинско-виетнамска писателка, която пристигна в България, за да представи дебютния си роман „Облогът”. Трябва да призная, че един мой въпрос към нея остана без отговор, Кристина така и не ми каза на колко години е момичето, което има такъв огромен запас от положителна енергия и чар. Но на останалите въпроси отговори с желание и усмивка.
(Прочети повече)
Александра Маринина: Никога не давам съвети
Трябва да призная, че се притеснявах от срещата с Александра Маринина. Откакто се помня, у дома има нейни книги, които майка ми много обича да препрочита, и за мен тя беше някакъв недостижим класик, който сигурно е много взискателен към журналистите и се отнася с тях пренебрежително-хладно. Очаквах реакция почти тип „Филип Киркоров“ спрямо някой мой по-личен въпрос. И едва ли можете да си представите изненадата, която изпитах, когато видях колко топла и открита е тази жена. Няма значение, че има над 40 написани романа, които са преведени на над 26 езика в цял свят. На срещата с читателите в Пловдив тя по средата на разговора се обърнала към майка ми, която й описах предишната вечер, и пред всички попитала: „А вие сте Галя, нали така, майката на Настя? Много ми е приятно.“ Просто е такава. Близка.
(Прочети повече)