Това прозрение е предадено от свещениците на Мемфис и Хелиопол на гръцкия историк Херодот през V в. пр. Хр. и за пръв път се споменава в неговата книга „Истории“. Китайският учен Шен Гуа (1031 – 1095), който е направил триизмерната релефна карта, е първият, обяснил обратния процес, при който ерозията създава планински терени на първоначално равни или леко наклонени места. Около 1070 г., изучавайки формообразувания, създадени по този начин, специално около Уен Джо, той отбелязал множество върхове с почти еднаква височина, разделени с дълбоки стръмни рифтове, и се убедил, че ерозията, особено от водата, е размила меката земя и е оставила твърдата скална част.
