Семейство Устноцветни
(Lamiaceae = Labiatae)
Представителите на семейство Устноцветни са широко разпространени из нашата планета. Срещат се в тропичните, субтропичните, умерените и хладните климатични пояси на Земята. Растат и по крайбрежията на моретата и океаните, и в равнините и предпланините, достигат и високите планински пояси. Липсват само в тундровата област и в ледените пустини на Арктика и Антарктида. Те са обитатели на сухи и влажни почви, срещат се и по заблатени и мочурливи места, но водни растения между тях няма. Разнообразието им по земното кълбо ботаниците изразяват с разграничаването на 200 рода и около 3500 вида. У нас те също не са малко — установени, са около 135 вида, които се числят към 30 рода.
По-голямата част от устноцветните растения са тревисти и полухрасти; малко са храстовидните форми, а дърветата се броят на пръсти (известни са само няколко вида дървовидни устноцветни, обитатели на тропичните области).
Много характерен белег за всички представители на семейството са четири-ръбестите стъбла (ръбовете са разположени надлъжно), а листата им винаги са по двойки, срещуположно наредени. Освен това съседните двойки листа са разположени на кръст и така става редуване по цялото стъбло, благодарение на което се образуват и четирите надлъжни ребра, които могат да бъдат плоски, изпъкнали или вгънати. Между устноцветните обаче има видове, които са с прешленовидно разположени листа, но те са много малко.
Цветовете при повечето от видовете на семейството са двуполови (много малко са видовете с еднополови цветове) и характерно устроени. Съставени са от 5-делна чашка и 5-делно венче. Чашелистчетата са сраснали, в най-долната си част образуват тръбица, а нагоре се раздвояват — единият дял е по-дълъг от другия и този тип чашка се нарича двуустна, защото наистина наподобява устна. Венчелистчетата също са сраснали, в долната си част също образуват тръбица, а нагоре — долна и горна устна. Долната устна е съставена от три сраснали венчелистчета, а горната — от две (оттук идва и името на семейството — 
Устноцветни). Всеки цвят има по 4 (рядко 2) тичинки, които са различно дълги — две са по-дълги и затова тичинките на представителите от това семейство се наричат двусилни. При различните родове и видове тичинките и стълбчето на плодника могат да бъдат разположени или само в горната, или само в долната устна. Това е в зависимост към какви насекоми-опрашители се е приспособил родът или видът. Обикновено цветовете се развиват в пазвите на обикновените листа или в пазвите на видоизменените в прицветници листчета. При малък брой видове цветовете образуват прешленовидни групички. Устноцветните са ентомофилни растения.
Представителите на семейството се отличават и с особено устроени плодове. Те представляват различна по размери и форма кутийка, съставена от 4 сухи делчета (орехчета). Във всеки дял има само по едно семе.
Наред с посочените по-важни белези устноцветните растения ще разпознаете лесно и по аромата, който те излъчват. Достатъчно е да стриете нищожно късче от лист или каквато и да е друга част от растението, за да усетите силна, но приятна миризма. Това е така, защото устноцветните имат многобройни жлезички, разпръснати по стъбла, листа и цветове, които отделят ароматно етерично масло.
Ползата от устноцветните растения е известна на хората отдавна. Голяма част от тях народната медицина препоръчва за лекуване на различни заболявания. Техните лечебни свойства са признати и от официалната медицина и сега фармацевтичната промишленост произвежда стотици лекарствени препарати с участието на вещества, извлечени от устноцветните растения. Парфюмерийната промишленост също с внимание се отнася към тези растения, защото ги използува за ароматизиране на своите произведения. Имената на много от тези родове растения сигурно сте чували, но едва ли сте знаели, че принадлежат към едно и също семейство. Ще ви ги припомним: Лавандула, Маточина, Мента, Риган, Розмарин, Конски босилек, Мащерка, Чубрица, Мъртва коприва, Подъбиче, Ранилист, Пирински чай…
Обикновено Подъбиче
(Teucrium chamaedrys)
Обикновеното подъбиче е неразделен спътник на храсталаците в низините, предпланините и долния планински пояс, където стига докъм 1300 — 1400 м надм. в. Можете да го срещнете, макар и по-рядко, и по каменливи открити места.
Обикновеното подъбиче е многогодишно тревисто растение, но понякога се развива и като полухрастче. Има подземно видоизменено в коренище стъбло, от което излизат по 2 — 3 надземни стъбла. Те са изправени, в основата си често дървенисти, а нагоре четириръбести тревисти, без разклонения. На височина растението стига докъм 40 см и стъблата му са покрити с власинки. Листата на обикновеното подъбиче са разположени по два срещуположно, имат ромбична форма, по краищата са едро назъбени, отгоре и отдолу са покрити с власинки. Цветовете на обикновеното подъбиче са двуполови, устроени по вече познатия ви за устноцветните растения тип. Ще добавим само, че венчето е розово, а долната му устна привидно изглежда петделна, тъй като делчетата на горната устна са плътно приближени към нея. Плодникът при този вид има обратно яйцевидна форма, а дългото му стълбче завършва с двуделно близалце. Тичинките са четири, но обикновено стърчат навън от венчето. Цветовете са разположени по няколко в пазвите на листата и най-често те са струпани във връхната половина на стъблото.
Обикновеното подъбиче разцъфтява през май, но цъфтежът му продължава много дълго. Цъфтящи екземпляри можете да видите и чак през септември. Опрашването на цветовете става от насекоми и бързо след това по растенията се образуват плодовете — дребни кутийки, съставени от по 4 орехчета с набръчкана повърхност и с по едно семенце във всяко от тях.
В нашата природа се срещат още 5 вида подъбиче. Ще ги различите от обикновеното подъбиче, защото една част от тях са с червени или бели цветове, а друга — с приседнали листа.
Обикновеното подъбиче с медоносно растение, а зелените му части, включително и чашката на цветовете, съдържат етерично масло и незначително количество алкалоиди. Освен това във вдървената част от стъблото му има и дъбилни вещества. Заради тези полезни вещества то се използува в народната медицина за лекуване на стомашни разстройства, скорбут и др.
Източник: nauka.bg