Едно от големите географски открития на 20-ти век – езерото „Восток”, намиращо се на 4000 метра под леда на Антаркида, близо до съветската, днес руска антарктическа база Восток е преоткрито отново, като руски учени този път са достигнали повърхността му, намираща се дълбоко под леда.
Съветският академик Андрей Капица предсказва на основание на теоретични обобщения и изследванията на съветските учени в Антарктида съществуването на голямо подледово езеро (впоследствие и на повече такива), находища се под ледената шапка на Антаркида.
След началото й през 1989 г., съвместно с учени от СССР, Франция и САЩ и след кратко задържане от екологични съображения, експедицията по сондажа на езерото е завършена преди няколко дни, съобщават от Арктическия и антарктически научно-изследователски институт в Санкт – Петербург и от руското държавно предприятие „Федерална полярна морска геоложко-проучвателна експедиция” (ПМГРЭ).
Валерий Лукин, началник на експедицията, съобщава за успешен край на сондирането и за достигането на водната повърхност на езерото. То се намира в абсолютна и естествена изолация от земната повърхност и атмосферата, покрито с около 4000 метрова ледена шапка от антарктически лед. Поради това учените се надяват да открият там уникални живи организми, които биха могли да се развият по различен от познатия на Земята път…. За това са налице всички предварителни данни.
Първата научна публикация за езерото е направена от акад. Андрей Петрович Капица през 1994 г. на конференция на Научния комитет по антарктически изследвания SCAR в Рим. Първата научна публикация е от 1995 год., в списание Nature и е дело на международен екип учени.
Целта на сондажа е започване на палеоклиматически изследвания, т.е. изследвания на древния климат на Земята.
Чрез комплексни сеизмически и радиолокационни изследвания учените са изработили карта на дъното на подледовото езеро. Подробностите са описани в Доклады Академии наук», № 5, том 433, 2010 год. Методиките са специално разработени и включват взривяване на специални детониращи шнурове, които са способни да предизвикат ехолокация дори през 100 метровия снежен капак над леденото покритие на езерото. Съставена е подробна карта, и то чрез преки наблюдения.
Езерото не е единственото в Антарктика, но е най-голямото известно засега, с брегова линия от 1030 км., в т.ч. 70 км. острови, с площ на водното огледало 15 500 квадратни километра. Водната повърхност е по-ниска от морското равнище и има наклон на север от 0.12°. Езерото е с размери 310х100 км., със стръмни брегове и шелф (повече от 15°), като височината на шелфа на места е по-голяма от 1500 метра. Южната част с площ около 70/10 км. е с дълбока вода. Средната водна дълбочина на езерото е около 800 – котловина дълбока до 1050 метра. Северната част (180×60 километра) е по-плитка, с дълбочина окло 300-450 м. и с хълмист релеф на дъното. Бреговете са с височина около 450 м. (от ръба до водната повърхност).
Наколо се намират още 37 по-малки езера, но те са на по-високо равнище на Восток и не са свързани с него. Няма данни водата на езерото да го е напускала по някаква причина.
На дъното му има дънни отлагания с дълбочина около 300-400 м.
Интерес към откритието е заявен от учени от цял свят, в т.ч. от НАСА.
Интересът на НАСА е свързан с близостта на условията в езерото с тези на спътника на Юпитер Европа.
Впрочем езерото може да се окаже пълно с изненади – някои (макар и под скептичното несъгласие на учените) имат опасения, че от дъното му могат да се появят опасни микроорганизми, развивали се 500 000 години под 4 километровия лед.
Малко вероятно е там да има болестотворни бактерии – водата е твърде студена, казва главния специалист на Отделението за науки за земята при Руската Академия на науките Нина Зайцева.
В долните части на леда са открити фрагменти от бактерии, аналогични на тези, които живеят в хидротермалните източници на Камчатка. Това говори, че е възможно във водата да се намират древни термофилни* бактерии, еволюирали от дълбокото праисторическо време в изолирания огромен водоем. Ако е така, значи те биха живяли при ниска температура, високо налягане и в абсолютен мрак.
Но отговорът по въпроса за съществуване форми на живот под антарктическите ледове ще бъдат получени от следващата зима.
Работи се върху екологично чиста технология за взимане на проби от водата и дъното, така, че те да бъдат абсолютно незамърсени от никакви външни примеси при процеса на добиването. През декември 2012 г., в новия антарктически летен сезон, учените смятат да достигнат пробите и да ги доставят за анализи.
Валерий Лукин казва, че откритието на езерото е сравнимо с първия полет в Космоса – по важност, технологична сложност и уникалност.
Дълбоките сондажи на езерото са запончали още през 1970 г., като през 1990 г. са пробити 4 сондажа.
Арктическият и антарктически научно-изследователски институт официално потвърди успеха на учените в сряда, осми февруари.
Проникването е осъществено на пети февруари 2012 г. в 20 ч. и 25 мин. московско време.
Привечер на 4-ти февруари на дълбочина 3766 м. е станал първия контакт на сондажния снаряд с водната повърхност на езерото. Следващ пуск е показал, че сондата вече не пробива лед и при издигането й на повърхността на леда е изкачена около 30-40 литра вода.
Пробите са събрани в специални стерилни лабораторни съдове. След това сондажът е продължил и на дълбочина 3769,3 метра на следващия ден е станал контакт на сондажния снаряд с реалното водно тяло.
В момента на контакта е зафиксирано рязко повишаване на налягането в забоя и моментът на сблъсък на въртенето на пробивната корона на снаряда.
Технологията е разработена от ААНИИ и от Държавният планински университет в Санкт – Петербург.
На 6-ти февруари съставът на експедицията се е прибрал в Кейптаун, откъдето на научно-изследователския кораб „Академик Федоров“ ще пристигнe в Петербург около 24 февруари.
*термофилни – топлолюбиви
