Град Елена е сравнително ново селище. От достигналите до нас документи градът е възникнал през 14 век. Но неговия разцвет настъпва няколко века по-късно, т. е. през периода на Възраждането. Поради това в самия град не са открити останки от античността и средновековието.
В околностите на Елена нещата са по-различни. Този район е влизал в територията на тракийското племе корбизи. По-късно еленското землище попада в пределите на царството на Реметалк. След неговото превземане от страна на Рим – околностите на гр. Елена стават неделима част от римската държава. Поради това в Еленския край са открити останки от римски крепости. Те се намират в землището на днешните села Беброво, Костел и Кипилово.
Тези крепостни съоръжения в по-голямата си част са построени от император Юстиниан І Велики ( 518-527г. ). Тяхната задача е била да охраняват старопланинския проход Вратник и главния римски път Никополис ад Иструм – Константинопол. Този път е заемал важно стратегическо място в политиката и икономиката на Източната Римска империя.
Освен тези твърдини в района на възрожденския град са открити останките на още една крепост. Тя се намира на 10 км. Североизточно и се е наричала Братановград. Това крепостно съоръжение е построено много по-късно за разлика от споменатите по-горе.
Тези отбранителни крепости можем да отнесем към късноримската епоха, когато на Балканите нахлуват т.нар. „ варварски ” племена. Те датират ІV-VІ век от н.е. Останките на тези съоръжения все още личат. Прави впечатление, че всички крепости са изградени на високи и труднодостъпни места.
Най – запазени са руините на късноримските крепости при селата Кипилово и Костел. За разлика от тях крепостните зидове край с. Беброво са разрушени до основи.
Тези късноримски цитадели се различават и по своя градеж. Той е съобразен с терена на всяка една крепост. Крепостните стени на цитаделите при Беброво и Костел са изградени от ломени камъни.
Въпреки това и между тях има малки различия в градежа им. Тя се изразява в това, че крепостния зид в Костел е изграден с по-едри и по-дребни камъни. Докато в с. Кипилово крепостните зидове са изградени по тъй наречения opus micstum. Този градеж представлява смесена зидария от дялани камъни и печени тухли. При тяхната направа строителите са ги редували – ред камъни и четири реда тухли. Споменатия градеж прави стената по-устойчива на природните сили.
Независимо, че градежа на тези крепости е различен, то тяхната дебелина е еднаква.
Друга много важна част от обраната на една крепост е тъй наречената потерна (малки входове в крепостните стени). В крепостните зидове на Кипиловската твърдина е имало 11 на брой потерни, от които две са оцелели. Както крепостните порти, така и потерните са били изграждани на труднодостъпни места. За разлика от късноримските крепостни съоръжения – потерните край с. Кипилово имат малки размери. В тази крепост те са разположени в най-недостъпните места, с което се удвоява отбраната на крепостните стени, а оттам и на цялата твърдина. Това показва, че крепостта е играла важна роля в отбраната на прохода.
В Кипилово освен потерните макар и частично са запазени част от кулите. Те са задължителен елемент във всяко едно отбранително съоръжение. Този принцип не се е променял нито през античността, нито през средновековието.
В цитаделата край Кипилово има общо пет кули, които са разположени по ъглите и по фронта на зида. Многостенни по форма те биват вътрешни и външни. Най-важна роля обаче е играла северозападната привратна кула. Нейното разположение е при главния вход на крепостта.
Тази привратна кула има неправилна петоъгълна форма. Кулата е запазена на височина повече от 6 метра ( най-високо оцелялата ) руина. По нея личат четирите пояса от тухли. Това съоръжение е имало два етажа. Втория етаж личи откъм вътрешността и. Вероятно изкачването ставало, чрез вътрешно стълбище. В югозападния ъгъл на крепостта на ръба на скалното стъпало се издига квадратна кула. Останките и са запазени на значителна височина. Кулата има издаден напред югоизточен ръб, който се спуща навън по склона на стръмнината.
Строежа на този вид кули е широко разпространен през първите векове на новата ера.Тяхната задача е да намалят разрушителното действие на обсадните машини. Издадения ръб на кулата създава рикошетен ефект. В централния участък на северната стена се издига голяма външна правоъгълна кула. Различните нива на водосточните отверстия на външните лицеви части на кулата подсказват за нейната многоетажност.
В района на крепостта има още две кули – едната е петоъгълна и се намира на южния зид, а другата е триъгълна островърха кула.
Крепостта обаче не е била плътно застроена. Най-много постройки има в нейния тесен северозападен сектор. Там доминира едно правоъгълно помещение с дебели стени. Помещението е разположено успоредно на северната крепостна стена. Този коридор е служил за маневриране на бранниците.
Според направените разкопки, то е разполагало с три врати и две коносовидни бойници. Вероятно постройката е служила за караулно помещение и за “ цитадела “ в случай на последна защита.
Наред с останките на крепостните съоръжения са открити и руините на древен култов център. Предполага се, че това е раннохристиянска църква.
В цитаделата са намерени две златни монети с образите на император Константин и неговата майка Елена. А както знаем от историята, че именно той въвежда християнството като официална религия. Това ми дава право да смятам, че населението на тази твърдина е било християнско.
Управлението на Константин І Велики е свързано със смяната на политическия център на империята. Той премества своята резиденция в град Византион, който преименува на свое име Константинопол. По този начин император Константин І окончателно изоставя вечния град Рим.
Императора прави всичко това с цел да запази главния град на своята държава. През този период започват да се активизират нападенията на варварските племена и народи.
Естествената защита на новата столица – Стара планина успява да предотврати голяма част от набезите на същите тези варвари. Това се дължи на крепостите разположени в двете страни на Балкана. Те са възникнали като военни лагери. Такива са и крепостните съоръженията при селата Беброво, Костел и Кипилово.
Вече споменатите крепости като част от старопланинската крепостна система са играли важна роля в отбраната на Константинопол.
Няколко века по-късно тя продължавала да играе същата роля, но този път крепостите охранявали средновековните български столици и най-вече царевград Търнов.
Използвана литература:
1. Димитър Цончев “ Старините на по северните склонове на Еленския и Сливенския Балкан “ – “ Годишник на Пловдивския археологически музей“, Пловдив, 1948г.
2. Атанас Попов “ Старопланинската укрепителна система за защита на Търновград “ – “ Годишник на окръжния археологически музей във Велико Търново“ , т. V, БАН, 1972г.
3. “ Еленски сборник „, София, 1968г.
4. Велко Н. Георгиев “ Село Кипилово ( Минало и настояще ) „, ч.1, Сливен, 1983г.
5. ИАИ – т. VІІІ, 1934-1935г.
Автор: Емилия Ножарова
Източник: nauka.bg